Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.07.2015 15:11 - "Златните кокошки" за България
Автор: idealist Категория: Бизнес   
Прочетен: 3547 Коментари: 6 Гласове:
9

Последна промяна: 26.07.2015 15:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                 





                        СЕКТОРНИТЕ   ПРИОРИТЕТИ –

ШАНС ЗА ПРОБИВ НА ПАЗАРИ И РАЗВИТИЕ

 

    България е малка държава с малко население и ограничен национален пазар. Това са реалности, които няма как да променим. Можем малко да увеличим обемите на националния пазар, ако вдигнем чувствително стандарта на живот на българите. Но това в близко бъдеще е утопия.

   Тогава? Какво можем да направим, за да развием икономиката си и се намесим активно на външни за България и за Евросъюза пазари? Песимистите веднага ще кажат, че хората в развитите икономики отдавна са „открили топлата вода“ и нямат никакво намерение да отстъпват позициите си. И че нямаме никакви шансове да се конкурираме с автомобилите на Германия и Франция, с шоколадите на Белгия и Швейцария, с експанзията на Китай по световните пазари, със суровинната база на Русия, с Испания в строителството на мостове и тунели, с Япония и САЩ в хардуера и т.н. и т.п. И ще са прави, разбира се.

    Но!

    Всеки икономист знае какво е SWOT-анализ и как се прави той. Как се откриват пазарни ниши, в които ние можем да имаме конкурентни предимства. Съпоставят се данните по сектори, слабите и силните ни страни и се набелязват възможни действия, които да ни направят конкуретноспособни и опасностите, с които може да се сблъскаме.   Това е наистина широко популярна техника от стратегическото управление, разработена от Алберт Хъмфри. Дали го използват българските правителства и министерства, ще попитате. Разбира се – има хиляди страници изписани стратегии, прогнози и какво ли още не, за които се плащат годишно милиони левове държавни и европейски пари.

   И толкова ли е трудно тогава да се откроят перспективните сектори пред българската икономика и да им се осигурят нужните условия за развитие, маркетинг и пазарна експанзия? Много резонен въпрос, на който засега няма положителен отговор.

 

ИМАМЕ ПЪРВИ УСПЕШНИ СТЪПКИ

 

   Традиционно се твърди, че двата перспективни сектора за България са земеделието и туризма. С всичките им разновидности. Животновъдство, растениевъдство, еко-земеделие и т.н. Морски и планински туризъм, селски туризъм, културно-исторически туризъм, еко-туризъм, конгресен туризъм и т.н. Факт е, че започна и по нещичко да се прави за тези два отрасъла. Имаме  „Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма в Република България“ от 2009 г. Макар и плахо, но се появиха реклами за България и Банско, например, по „Евроспорт“. Имаме диференцирана ставка на ДДС за туризма от 9 %. Земеделците и животновъдите започнаха да получават субсидии, макар и недостатъчни. Горивата за тях са освободени от акциз. Крайно недостатъчни, но все пак сериозни предпоставки за развитие на тези сектори, нали? И те се развиват – данните го показват ежегодно. Вижте само какви нива достига вече рентата за земеделските земи. Но до експанзия на външните пазари със селскостопанска продукция още сме далече. Както и до привличане на част от по-заможните туристи, които не се ограничават в харчовете си до цената на закупения „олинклузив“ пакет. Само че, вместо да продължим със създаването на благоприятни условия за тези два сектора, държавата ни се задоволява с направеното досега.

    Но нека се огледаме извън туризма и селското стопанство. Кои са другите ни сектори, които развиваме приоритетно? За които сме създали или създаваме благоприятни и преференциални условия? Които ще ни помогнат да се издърпаме сами от блатото на мизерията и нищетата?

    Управниците ни сякаш не ги виждат и не ги търсят. И това не е защото са тъпи или слепи. Просто са заети с други работи – да се запазят на власт и да извлекат ползите от тази власт за себе си. И още – създаването на условия за развитие на отделни сектори изисква време, докато се появят първите резултати и се усети ефект за стандарта на българите. А политиците ни си имат хоризонти – 4 г. мандат, максимум. След това ние самите ги сменяме, често с още по-некадърни и алчни. А за приемственост между правителствата ни е невъзможно да се говори. Прекалено заети са с това да приписват собствените си провали на своите предшественици и на международното положение.

 

ДЕБАТЪТ ТРЯБВА ДА ЗАПОЧНЕ

 

    Не претендирам, че съм направил всички нужни анализи, за да дам 100% вярна рецепта. Дори не съм изчел всички направени проучвания. Има достатъчно хора в държавата ни, на които точно за това им се плаща. Но тъй като по темата почти не се говори напоследък, ще си позволя да коментирам няколко възможни идеи. Точно за да има дебат по тях и да се заговори за приоритети и за секторна икономика.

    Факт са стотици публикации по темата. Както от отделни икономисти и граждани, така и от представители на бизнеса и отделни браншове. Но и досега не сме видяли държавата да се намеси и да поведе този дебат. Да стане негов инициатор и двигател. Вместо това се обсъждат какви ли не тъпотии, като задължително гласуване, псевдо съдебни реформи или как да подпомогнем бедните гърци.

    Едно изследване / „Бизнес среда и политика за МСП, МИЕТ, София 2012 – Секторна характеристика и регионална специализация“ /, макар и поостаряло вече,  ни дава представа за реалностите на ниво малки и средни предприятия. Но, за съжаление, министерството се е ограничило само до констатациите и не е извлякло никакви конкретни препоръки и политики за насърчаване на перспективни сектори.

   Например, направена е констатацията, че „Високотехнологичните индустриални сектори реализират 6.1% от общия износ, което им отрежда трето място по износ на един зает след износа на нефтопродукти и основни метали“. И се спира дотук.

    Или това: „Износът на хранителни продукти съставлява 6,3% от общия износ за 2011 г., което му отрежда 5-то място по дял на износа след износа на нефтопродукти, метали, облекло и машини и оборудване. Секторът се класифицира като нискотехнологичен съгласно класификацията на Евростат“.

    Тук не искам да коментирам доколко данните на официалната ни статистика са достоверни и могат да послужат за правилни изводи и целеполагане. Всеки вносител или износител, например, може да каже колко изкривени са данните на митническата статистика, особено по отношение на показателите „стойност“ и „цена“. Но съпоставката между статистическите данни, анализа по сектори на заетост, продуктивност, ръст, международни пазари, борсови стойности  и т.н. биха дали една достатъчно пълна и достоверна картина за вземането на информирани управленски решения.

 

НА КАКВО ОЩЕ МОЖЕМ ДА ЗАЛОЖИМ?

 

    Дори без обстойни анализи и проучвания се набиват на очи няколко сектора, производства и дейности, за които България има достатъчно конкуретни предимства. Било като ресурси, било като географско положение, било като човешки потенциал, опит, традиции и т.н.

 

МИНЕРАЛНИТЕ ВОДИ – БЪЛГАРСКОТО ЗЛАТО

 

    В България има над 700 минерални извора /по някои данни те са 1 600 в общо 550 находища/ с дебит над 5 000 литра в секунда. Представени са всички видове минерлни води, които са известни на планетата. Общият годишен обем на експлоатационните запаси на минерални води е 109 млн. куб. метра, от които само половината се използва за различни, главно стопански, цели.

    Освен като трапезни води, нашите слабоминерализирани води са подходящи и за производството на напитки и хранителни продукти. А балнео-лечебните им свойства са били известни още в древността, когато край изворите са възниквали градове, като древния „Августа“ край Хисар, „Пауталия“ – Кюстендил, „Германея“ – Сапарева баня, „Танзос“ – Сливенски бани, „Акве калите“ – Бургаски минерални бани. Да не говорим за Велинград, Сандански, Поморие, Банкя и мн. др. Само най-големият карстов извор в България - „Клептуза” има дебит от 600 до 1200 л/сек.

    До момента на територията на София и близките околности са открити 31 находища с общо 75 водоизточника (каптирани извори и експлоатационни сондажи), твърди проф. Павел Пенчев. Това са находища за които съществуват хидрогеоложки данни и които по някакъв начин са получили признание от населението. От находищата изтичат на самоизлив или могат да бъдат извлечени помпажно 8 различни типа минерални води. Повечето от находищата нямат утвърдени експлоатационни ресурси. Сумарните експлоатационни ресурси на минерални води в границите на Софийската котловина и оградните масиви са около 300 л/сек. В момента само една малка част (15-20 %) от общите ресурси на минерални води се използва. Част от минералните води се бутилират или се използват за приготвяне на безалкохолни напитки. Друга, не голяма част се използват за балнеолечение, рекреация и хигиенни нужди. Редица находища се използват единствено за свободно водоналиване от гражданите, в т.ч. и прочутият Софийски минерален извор. Голяма част от разкритите чрез дълбоки сондажи минерални води въобще не се използва.

   А знаете ли какви са днес цените на Топ 10 от най-скъпите минерални води в света?

1.      „Bling“ H2O – 441 долара за стек от 12 бутилки (750 мл) или 36,75 долара за бутилка

2.      „Veen“ – 228 долара за стек от 12 бутилки (750 мл) или 23,75 долара за бутилка

3.      „10 Thousand BC“ – 155 долара за стек от 12 бутилки (750 мл) или 12,92 долара за бутилка, а  в зависимост от дизайна на опаковката може да достигне и до 45,83 долара

    Да видим какво се прави у нас за стимулиране на този сектор и износът на минерални води:

    „От Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки настояват Министерство на околната среда и водите (МОСВ) да позволи концесионерите на минерална вода за бутилиране да не плащат такса за количествата, които изнасят.

    "Целта е да се насърчи експортът", обяснява шефката на асоциацията Жана Величкова. Към момента едва 1,5% от бутилираната вода се изнасят, а основната причина за това са високите разходи. Концесионерите искат да отпадне задължението да плащат такса върху 80% от отпуснатата им от държавата вода. Това ограничение бе въведено през 2009 г., но заради него редица по-малки фирми фалираха. Реално се бутилират 52-53% от отпуснатия на фирмите ресурс.
    Друго искане е държавата да се откаже от двойното облагане на минералните води с ДДС. Веднъж концесионерите плащат възнаграждението към държавата с данък, а след това и крайната им продукция се облага...“

    Това е цитат от публикация от м.март 2013 г. Как смятате, дали нещо от поисканото е направено от държавата?

 

    В „Стратегия за управление на дейностите при минералните води“ на МОСВ четем, например:

    На практика, поради изключително стриктните  условия  на законодателството, за бутилиране могат да се ползват само малка част от находища на минерални води със сравнително ограничен ресурс, които отговарят на определен качествен състав, подходящ за питейно-битови нужди.. Пречи ли ни някой да променим тези „изключително стриктни“ условия и да ги направим „нормално стриктни“, например?

   И друго – защо единствената работеща форма за получаване на приходи за държавата да бъде Концесията за добив на минерални води? Нима самата държава или общините, получили право да стопанисват извори, не могат да организират такова производство?  

    В „Заключение“ на същата Стратегия пише: „Прилагането на разрешителния режим притежава редица предимства /спрямо концесионния – бел. авт./, които произтичат от по-широкия обхват на целите на водоползването, по отношение на които се прилага, по-опростените и съкратени във времето процедури по издаване на разрешителни за водовземане, включително в сравнение с времето, необходимо за провеждането на т.нар. „подготвителни действия”, по см. на ЗК и ППЗК. Ето защо предвижданията са този правен институт да се развива, а взаимодействието между свързаните с концесионната процедура субекти следва да се усъвършенства, с цел гарантиране на ефективно и по-целесъобразно управление на минералните води, което да бъде издигнато като национален приоритет.“

    Нека спрем дотук с минералните води. Мисля, че стана достатъчно ясно какъв огромен икономически потенциал за България стои неизползван и без реално провеждана от държавата ни секторна политика за развитие. И да се насочим към друг перспективен сегмент на икономиката ни.

 

БИЗНЕСЪТ С ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ
/
IT-бизнес/ - 
ЗЛАТНАТА КОКОШКА?

 

   Ще кажете: „Чак пък „златна кокошка“?“ Нека да видим.  

   Ето какво казва един от основателите на фирмата „IT таланти“:Постоянно се говори защо бягат младите хора. Защо няма пенсии? Защо няма здравеопазване? Защо няма образование? И т.н. Отговорът на всички тези въпроси, най-простичко казано, е: „Защото нямаме пари”. Но нека да се замислим – коя индустрия е с най-голяма добавена стойност? Коя индустрия няма нужда от полезни изкопаеми? В коя индустрия човек може да влезе, без да е учил 15 години? В коя индустрия можеш да построиш нещо за милиарди, без да се изисква капиталоемка инвестиция? Интелектуалната индустрия. Когато създаваш нещо виртуално, което можеш да го репликираш произволен брой пъти, без да е необходимо да имаш ядрена централа, която да ти дава тока за завода. Откъде ще дойде тази индустрия? От информационните технологии. А целият капитал на информационните технологии са хората. Оттам идва простичкият отговор, как да решим всички тези въпроси, които изглежда на пръв поглед, че нямат нищо общо с технологиите. Трябва да имаме повече такива хора. Тогава младият човек няма да бяга от страната и ще започне да създава блага тук, като ги докарва от целия свят обратно в държавата.“ 

    Според „Анализ на IT сектора в България“, изготвен със средства от ОП „Развитие на човешките ресурси“ по проект на Асоциацията на индустриалния капитал, този сектор у нас „се характеризира с динамично развитие, добре подготвени специалисти, висока производителност и ръст на добавена стойност“. Също там се казва: „Технологичната индустрия не беше в център на вниманието на българските политици през последните 20 г., които нямаха и продължават да нямат високо мнение за бранша /или просто не го разбират/.“

    И въпреки този факт, налице е и друг: „Софтуерният сектор достигна 1.74% от брутния вътрешен продукт на България през 2014 г., показват прогнозните резултати от годишното изследване на Барометъра за състоянието на софтуерната индустрия на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) за изминалата година. Очакванията на браншовата организация са, че приходите на дружествата от сектора ще се увеличат с 15% през 2014 г. спрямо предходната, като достигнат 1.37 млрд. лева. Около 60% от продажбите са износ, като основните пазари са САЩ, Канада и Западна Европа. Тенденцията е устойчива: през 2012 г. приходите на компаниите от бранша надминаха милиард лева и достигнаха 1.074 млрд. лева, през 2015 г. те имат шансове да достигнат до 1.5 млрд. лева и да гонят потенциален дял от 2% от БВП на страната.“

    И това е само един фрагмент от цялата IT-индустрия. В сегмента „аутсорсинг“ за 2014 г. се очаква ръст от 20% на заетите лица. През 2014 г. консултантската фирма „AT Kearney“ отреди на България девето място в годишната си класация за най-атрактивни места за аутсорсинг по света.

    Една от причините в момента IT кадрите да не напускат страната е, че ако съпоставим заплатите и цената на живот, България е на много по-добро равнище от други страни в Западна Европа. Прогнозите за 2015 г. са също оптимистични – голяма част от запитаните софтуерни дружества очакват растеж на приходите и на заетите места. В проучването на БАСКОМ 78% от фирмите прогнозират увеличение на продажбите с различни темпове. От всички анкетирани дружества 11% прогнозират ръст от 50% през 2015 г., а 40% - бизнесът им да се увеличи с 25%.

   Без да навлизаме в подробен анализ на сектора, ще акцентираме на две неща.
    Първото е – на практика безграничният външен пазар за продуктите на
IT индустрията.
     И второто – най-острият проблем, който се очертава пред ръста й у нас. Това е недостигът на подготвени кадри. Проф. Румен Николов, завеждащ катедра "Компютърни технологии" в УНИБИТ твърди, че само в Европа в момента има недостиг от над 1 милион компютърни специалисти.

   Според „Cedefop“ (Европейския център за развитие на професионалното обучение) търсенето на специалисти, занимаващи си с компютърни технологии на ниво ЕС, ще расте по-бързо от всички останали професии – очакванията са за ръст на броя на заетите от около 13% през 2020 г. спрямо нивата от 2010 г. (средният очакван ръст за всички други професии за същия период е 3%). Според последните данни на Европейската комисия в сферата на компютърните технологии всяка година се откриват над 100 000 нови работни места.

   Дали правителството ни подпомага достатъчно бизнеса и университетите в усилията да се обучат повече български специалисти, как мислите?

   За да се преодолее по-лесно този дефицит на кадри в сектора от IT Българската стопанска камара предлага  в образователната система да се въведат повече часове за подобни специалности. Трябва задължително да се увеличи и броят на приеманите ученици и студенти с професия "програмист".

   Очерталата се тенденция за глад за специалисти в интернет услугите няма да бъде преодоляна в скоро време нито у нас, нито в Европа. Но, за разлика от други държави в ЕС, които полагат целенасочени усилия за привличане на квалифицирани специалисти и обучаване на местни, държавата у нас формално нареди IT сектора сред приоритетите си в  различни стратегии и планове, но реално не се ангажира по никакъв начин с подкрепата му.  Да не говорим за други механизми за подкрепа на този перспективен сектор от икономиката ни, като данъчни облекчения, стажантски програми, квалификация на преподаватели и т.н.

    Тази индустрия има огромно бъдеще. Тя не е нещо, което ще бъде модерно известно време, както беше след промените със специалностите икономика, мениджмънт, право. В реалната икономика има ограничени места за тези професии. В ИТ не е така поради факта, че пазарът е глобален. Можеш  да си в България и да продаваш своя труд глобално, без да излизаш от страната. Това е различното с всички други професии.

   Та, какво казвате за „златната кокошка“?

 

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 

   Дотук коментирахме само 2 от възможните сектори на българската икономика, които имат потенциала да ни направят водещи по световните пазари. А такива има още, разбира се.
   Вземете само многообразието от билки и растения  у нас и свързаната с тях фармацевтична и парфюмерийна индустрия.    Или производството и износа на истински пчелен мед и свързаните с него продукти.
 Ами даденостите и традициите ни в лозарството и производството на вино?
 Да не говорим какво сме направили за експорта на уникалното българско кисело мляко.

    Крайно време е политиците в държавата ни да си свършат работата. Депутатите да приемат нужните поправки в закони или нови такива. Правителството да изготви подзаконовата нормативна база и да осигури финансовия ресур и нужните преференции. Да се сведат наистина до минимума излишните бюрократични процедури, купища съгласувания, разрешения и други прокорупционни предпоставки.

    Бъдете сигурни – само след 5 до 10 г. ефектът от това би бил потресаващ.

 

                                         автор: Александър Неделчев

 




Гласувай:
10



1. appen13 - НПО мократа еротична фантастика пробутана като "икономическа прогноза"
26.07.2015 16:33
Като изключим абсолютно вярното негласно признание, че евро-германското колониално гау "България" има традиционните икономически характеристика на бананова държавица от Третия свят като Сомалия или Мадагаскар, другото са мокри еротични фантазии на НПО-експерт по нищонеправенето, който в живото си не е произвел и НЕ Е продал и едно-единствено кламерче, и който няма елементарна представа от РЕАЛНА икономика !!!!
цитирай
2. apostapostoloff - Държавата и политиците НЯМАТ НИКАКВО
26.07.2015 17:25
отношение към тези неща. ИСТИНСКИТЕ бизнесмени отдавна са го разбрали и заливат световните пазари с наши тютюни, вина, мед, орехи, зърно, охлюви, гъши дроб, билки и пр. и пр. Държавата и политиците се намесват в бизнеса САМО в комунистичеките страни и затова там НИЩО не върви.
цитирай
3. idealist - Условия
26.07.2015 17:31
apostapostoloff написа:
Държавата и политиците се намесват в бизнеса САМО в комунистичеките страни и затова там НИЩО не върви.


Намеса предимно чрез създаване на УСЛОВИЯ за развитие - ясно е написано. И се прави много умело точно от западните проспериращи страни.
цитирай
4. idealist - Аргументи?
26.07.2015 17:33
appen13 написа:
мокри еротични фантазии на НПО-експерт по нищонеправенето, който в живото си не е произвел и НЕ Е продал и едно-единствено кламерче, и който няма елементарна представа от РЕАЛНА икономика !!!!

Нещо не виждам да имате аргументи, защо така? Да се лепи етикет и да се оплюва ей така е белег само за едно - незнание и немислене. Станаха две :)
цитирай
5. didanov - СУПЕР АНАЛИЗ БРАВО
27.07.2015 00:21
ОСОБЕНО ЗА МИНЕРАЛНАТА ВОДА МИ ХАРЕСА - НА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА НИ ЛИПСВА МНОГО. пОЗДРАВИ
цитирай
6. apostapostoloff - Условията за бизнес в България са
27.07.2015 08:36
чудесни! Това го знаят всички онези граждани и фирми, които имат на влогове в банките над 60 МИЛИАРДА лева. Поне още толкова имат като оборотен капитал и под дюшеците.

Това се дължи най- вече на факта, че левичарите бяха изхвърлени на боклука и вече нямат думата. България се управлява много добре и затова има най- добри икономически показатели в целия ЕС.

Дааааа, хубаво е, че социализъм в България ПОВЕЧЕ НИКОГА няма да има! НИКОГА!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: idealist
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3783870
Постинги: 444
Коментари: 6971
Гласове: 20400
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031