Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.10.2014 22:32 - Преглед на исляма 8 ( продължение )
Автор: yosavede Категория: Други   
Прочетен: 739 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 22.10.2014 22:35


 РАЗДЕЛЕНО ЦАРСТВО

Освен че ще бъде арабска империя или опит да бъде направена такава, за империята от Последните дни също се казва, че ще бъде разделена (пелег). Разделението, разбира се, за което говори този пасаж, е наистина подходящо описание на ислямския свят, откакто е съществувал от най-ранните си дни до днешно време с различните си сектантски подразделения.

„А понеже си видял ходилата и пръстите отчасти от грънчарска кал и отчасти от желязо, това ще бъде едно разделено царство"" (Данаил 2:41).

Човек трябва само да погледне сунитските и шиитски сектантски битки, за да забележи колко разделен в действителност е ислямският свят. Това разделение на последната империя на Антихрист се вижда също и от факта, че дори по времето, когато атакуват Израел, те няма да са в състояние да устоят на собствените си спорове. Така Езекил ни казва: „Мечът на всеки човек ще бъде против брат му""(Езекил 38:21). Отново, това напомня точно на онова, което човек открива днес в Палестинските територии, Ирак и голяма част от мюсюлманския свят.

ДАНАИЛ 2 ЧЕТИРИ ИЛИ ПЕТ ИМПЕРИИ: ИЛИ И ДВЕТЕ?
  О Б Р А З
Глава Чисто Злато Първа Гърди Ръце Сребро Втора Корем, бедра Мед Трета Крака Желязо Четвърта Ходила Част Желязо, Част Глина Пета (възпроизвеждане на Четвъртата) Следвайки текста, лесно се вижда, че няма четири, а по-скоро пет фази. Имайки предвид, че петата е възраждане на четвъртата, имаме чисто злато, сребро, мед, желязо и смес от желязо и глина.

Пасажът продължава: „Това е сънят; и ще кажем пред царя значението му. Царю, ти си цар на царете, на когото небесният Бог даде царство и сила, могъщество и слава; и където и да живеят хората, горските зверове и небесните птици, Той ги е дал в твоята ръка и те е поставил господар над всички тях. Ти си онази златна глава. След тебе ще се издигне друго царство, по-долно от твоето, и друго, трето царство от мед, което ще завладее целия свят. Ще има и четвърто царство, яко като желязо, понеже желязото строшава и сдробява всичко; и то ще строшава и стрива, както желязото, което строшава всичко."" (Данаил 2:36-40).
Забелязваме няколко важни неща, които трябва да изтъкнем тук. Първо, трябва да отбележим категоричното описание на четвъртото
царство: „ще има четвърто царство, яко като желязо". Четвъртото царство няма да бъде отчасти силно и отчасти слабо. То просто е описано „яко като желязо"". Обаче, когато погледнем описанието на ходилата и пръстите им, те са напълно различни. В тези описания царството е само частично силно – и в същото време частично крехко. Сравнете описанията по-долу: Крака: „Ще има и четвърто царство, яко като желязо"" (Данаил 2:40). Ходила: „царството ще бъде отчасти яко и отчасти крехко"" (Данаил 2:42). На онези, които биха спорили, че статуята съдържа само четири фази, трябва да бъде зададен също така въпросът: Как едно и също царство може да бъде описано в едно изречение като „яко като желязо""и в същото изречение да е описано само като имащо „нещо от силата на желязото в себе си"" и „отчасти яко и отчасти крехко""? При разглеждането на този пасаж човек трябва да зключи, че има както четири, така и пет участъка в статуята. Но тъй като съществува приемственост между краката и ходилата, която се вижда в елемента на желязото, има основание също така да се смята, че тези последни две империи, всъщност, са сродни.   Много съвременни тълкуватели основателно признават факта, че последната империя в съня на Навуходоносор се състои от един двукратен участък. Разбира се, повечето от тези изследователи и учители на Библията твърдят, че четвъртата империя е Римската империя и че петата империя е някакъв възроден през Последните дни вариант на Римската империя. Отново, в светлината на всичко онова, което вече научихме, ни е известно, че тази последна дву-фазна империя не може да бъде Римската, а по-скоро представлява две отделни фази на една Арабско-Ислямска империя. Отново, в Откровение 17 последната империя (седмата-осма империя) последва и е разграничена от Рим. Четвъртото царство в съня на Навуходоносор представлява различните проявления на Ислямската империя, които са съществували в продължение на повече от хиляда и триста години, достигайки своя връх в Османската империя. Тази империя е била по същество смъртоносно ранена през 1924г. с премахването на Халифата и разделянето и колонизирането на Близкия изток от Западните сили. Петата империя от съня на Навуходоносор представлява възраждане на Ислямската империя, която понастощем наблюдаваме да се надига на фракции пред очите ни. Знам, че някой би възразил с думите, че Западните сили, които са наранили исляма, биха се квалифицирали да бъдат следващата империя в пророчеството; но Библията ни представя прекъсването при седмата в Откровение 17 и четвъртата в Данаил 2. Също така е необходимо да имаме на разположение някой, който да нарани смъртоносно тази империя, за да се изпълни това пророчество. Така Британската империя, която я е наранила, не може да бъде и тази, която е наранена. Това би било нелогично. В обобщение, империите от съня на Навуходоносор са следните: Глава Злато Вавилонска Ирак и Арабия Гърди-ръце Сребро Мидо-Персийска Иран Корем-бедра Мед Гръцко-Римска Турция - Среден изток Крака Желязо Ислямска Османска империя Ходила-Пръсти Смесица Ислямска – възродена Османска Възродена Данаил 2 потвърждава онова, което вече научихме относно последната империя в Откровение 17, тази на Антихрист. В Откровение 17 последната империя на Антихрист е възроден вариант на седмата империя, която ние разпознахме като Ислямската империя. И така, тук, в Данаил 2, последната империя е двукратната, четвърта-пета империя, която също така е Ислямската империя. Парче по парче, пасаж по пасаж, когато религията на исляма се постави в пъзела, всяко парче пасва идеално. Няма насилване или прегъване на парчетата, които се изискват.

ВИДЕНИЕ ЗА ЧЕТИРИТЕ ЗВЯРА (МЮСЮЛМАНСКИ, НЕ ЕВРОПЕЙСКИ)

Данaил 7 описва едно „нощно видение‖ с четири странни същества; всяко едно от тях излиза от морето (народи и нации). Повечето учени са на едно мнение, че тези четири царства съответстват точно на четирите царства в съня на Навуходоносор. Въпреки това, темата (както Данаил 2) е предимно пасаж, отнасящ се за последните времена.   „Първият беше като лъв и имаше орлови крила; а като го гледаха, крилата му се изскубнаха и той се вдигна от земята, и беше заставен да се изправи на два крака като човек, и му бе дадено човешко сърце. След това, ето, друг звяр, вторият, приличен на мечка, който се повдигна от едната страна и имаше три ребра в устата си между зъбите си; и му казваха така: Стани, изяж много месо! След това, като погледнах, ето, друг звяр, приличен на леопард, който имаше на гърба си четири птичи крила; този звяр имаше и четири глави; и му бе дадена власт. След това, като погледнах в нощните видения, ето четвъртия звяр, страшен и ужасен, и много як; той имаше големи железни зъби, с които поглъщаше и сломяваше, като стъпкваше останалото с краката си; той се различаваше от всички зверове, които бяха преди него, и имаше десет рога""(Данaил 7:4-7).

МЕДТА ИЛИ БРОНЗЪТ

Медните нокти в Данaил 7:19 сочат към един гръцки, а не римски Aнтихрист. „Тогава поисках да узная истината за четвъртия звяр, който се различаваше от всички други и беше много страшен, чиито зъби бяха железни и ноктите му медни, който поглъщаше и строшаваше, а останалото стъпкваше с краката си""(Данаил 7:19). Имаме текстово доказателство за гръцкия характер на царството на Aнтихрист. „Медните му нокти"" трябва да загатват за връзка с десетте пръста на Гръцката империя. Този извод се прави, понеже медта – както е прието от изследователите на Библията – представлява Гърция, третия метален елемент на статуята в Данaил 2. Никой не привежда доводи, че медта не е Гърция. Но Гръцката империя е била предимно Близкоизточна, а не Европейска. Макар мнозина да са убедени, че железните крака на статуята от Данaил 2 представляват Римската империя, малцина вземат предвид факта, че краката са продължение и произтичат от медните бедра, което отново е Гръцката империя. Сравнявайки Ислямската империя с Гръцката империя, виждаме, че те са почти идентични. Обаче Римската империя, сравнена с Гръцката империя, се различават значително, със съвсем дребно припокриване. Докато Гръцката империя се е простирала чак до Индия, най-отдалеченото разширение на Римската империя на изток едва покривало река Ефрат. Макар мнозина да твърдят, че желязото е Римско, това е неправилно предположение. Писанията не потвърждават Желязото като Римско. Но дори и да приемем, че Желязото действително представлява Рим, би трябвало да се признае също и, че този пасаж най-малкото загатва за един Гръцко-Римски Aнтихрист, по-конкретно от гръцките части на Римската империя. Що се отнася до останалите метали, няма никакъв спор. И така, когато виждаме желязото, не можем да го изолираме. Медта е в него; това съответства на мнението на Ибин-Езра и други, които са видели един комбиниран гръцко-римски Aнтихрист. Когато разглеждаме Данaил 7, четвъртото царство, не можем да го отделим от стих 19 (медните нокти). От тях произлизат десетима царе, представени във видението чрез десет рога. „След това, като погледнах в нощните видения, ето четвъртия звяр, страшен и ужасен, и много як; той имаше големи железни зъби, с които поглъщаше и сломяваше, като стъпкваше останалото с краката си; той се различаваше от всички зверове, които бяха преди него, и имаше десет рога""(Данaил 7:7). Това са същите десет рога, които вече видяхме в Откровение 17. Десетимата царе ще бъдат победени от един друг цар – единадесети (малкия рог) – който е Антихрист, владетелят над цялото четвърто царство. „Докато разглеждах роговете, между тях излезе друг рог, малък, пред който три от първите рогове се изкорениха; и, ето, в този рог имаше очи като човешки очи и уста, които говореха надменно… Тогава погледнах по причина на гласа на надменните думи, които рогът изговаряше; гледах, докато звярът беше убит и тялото му – погубено и предадено да се изгори с огън"" (Данaил 7:8, 11). След като видяхме, че четвъртото царство в съня на Навуходоносор (Данаил 2) и четвъртият звяр (Данаил 7) са едно и също, спокойно можем да заключим, че четвъртият звяр е Ислямската империя. Докато четвъртият звяр представлява Ислямската империя, чието начало е поставено от Мохамед през седми век, десетте рога и „малкият рог‖ или единадесетият рог представляват бъдещата и крайна фаза на Ислямската империя, която ще изпълни библейските пророчества относно Антихрист и неговата империя. ОТКРОВЕНИЕ 17 И ЗВЕРОВЕТЕ ОТ ДАНАИЛ Откровение 17 ни позволява да вникнем в установяването на самоличността на единадесетия рог: последната империя на Aнтихрист. Първо, виждаме, че по времето, когато това е било писано, пет от империите вече са били паднали. Това включва 8 рога и още 2 след Гръцката империя: 1. Египетска империя 1 рог, изскубнат от асирийците 2. Асирийска империя 1 рог, изскубнат от вавилонците 3. Вавилонска империя 1 рог, изскубнат от персите 4. Персийска империя 1 рог, изскубнат от гърците 5. Гръцка империя 4 рога, изскубнати от римляните 6. Римска империя 1 рог, изскубнат от мюсюлманите 7. Ислямска империя 1 рог, изскубнат от Запада 10 рога 8. Осма (съживяване на седмата) 11-ти рог, изскубнат от Исус Забележете, че империята на Александър е завоювала 4 царства.

ДАНАИЛ 2 И ДАНАИЛ 7 – ЕДНИ И СЪЩИ

Първата очевидна причина да смятаме, че четвъртото царство от статуята на Навуходоносор и четвъртият звяр от нощното видение на Данaил са едно и също, е просто, защото всички други царства във всеки от съответните пасажи си съответстват идеално. Следователно има основание да се смята, че и четвъртите царства, подобно на всичките други предишни царства, аналогично ще си съответстват. Второ, и в двата случая се изтъква конкретно елементът на желязото като значителен аспект от тяхната физическа конструкция. И трето, и за двете царства конкретно се казва, че сломяват и стъпкват всичките три империи, които са дошли преди тях. Разгледайте поразителните прилики между двете описания. В статуята на Навуходоносор виждаме „четвърто царство, яко като желязо, понеже желязото строшава и сдробява всичко; и то ще строшава и стрива, както желязото, което строшава всичко‖ (Данaил 2:40). В нощното видение на Данаил виждаме „четвъртия звяр, страшен и ужасен, и много як; той имаше големи железни зъби, с които поглъщаше и сломяваше, като стъпкваше останалото с краката си"" (Данаил 7:7). Очевидно, имаме работа със същото царство. Но окончателната причина да разглеждаме двете четвърти царства като едно и също се крие в същността на упадъка и на двете. И двете царства в крайна сметка биват унищожени окончателно и напълно при завръщането на Христос. В съня на Навуходоносор виждаме, че когато камъкът – представляващ Божието царство – удари статуята и унищожи последната империя, всички други империи биват смазани и се отвяват като прах. „Ти си гледал, докато се е отсякъл камък [Божието царство], не с ръце, който е ударил образа в ходилата му, които са били от желязо и кал, и ги е строшил. Тогава желязото, калта, медта, среброто и златото са се строшили изведнъж и са станали като прах по хармана лете; вятърът ги е отнесъл и за тях не се е намерило никакво място. А камъкът, който ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят"" (Данaил 2:34-35).
Забележете, че първите три империи и четвъртата биват разбити едновременно „изведнъж"". След падането на четвъртата империя, всичките останали три също престават да съществуват. По същия начин в Данaил 7:11-12 ни се казва, че унищожаването на четвъртия звяр ще бъде пълно и окончателно. „Тогава погледнах по причина на гласа на надменните думи, които рогът изговаряше; гледах, докато звярът [четвъртият] беше убит и тялото му – погубено и предадено да се изгори с огън. А колкото до другите зверове, тяхното владичество беше отнето; животът им обаче бе продължен до време и година"" (Данaил 7:11-12). Мнозина са тълкували неправилно този стих, твърдейки, че той означава, че след като царството на четвъртия звяр бъде унищожено от Бога, тогава на другите три царства ще бъде отнета властта, но ще им бъде позволено да живеят за определен период от време. Обаче този стих просто сравнява начина на упадъка, който първите три царства ще претърпят, в контраст с внезапното, окончателно унищожение, което ще понесе четвъртият звяр. С други думи, докато всяка от първите три империи продължила да живее в империите, които ги последвали, смъртта на четвъртата империя щяла да бъде пълна и окончателна, когато Христос се завърне. Никакви тлеещи остатъци от живот нямало да продължат да съществуват, „Но когато съдилището ще заседава, ще му отнемат владичеството, за да го изтребят и погубят до край‖ (Данaил 7:26). Четвъртата империя нямало да залезе постепенно и да крета бавно, както предшественичките си. Нито щяла да бъде погълната от друга империя, която да я завладее. Точно такъв бил случаят с другите три империи. Например, когато Кир превзел Вавилон, той отнел властта на вавилонския цар. Но вавилонските граждани и култура в много отношения продължила да живее под властта на мидо-персийското управление. Същото може да се каже и за Мидо-персийската империя, след като била победена от Александър, както и за Гръцката империя, след като я завладели римляните. Като важна странична забележка трябва да се изтъкне също така, че Римската империя претърпяла много бавна смърт. Само по себе си, най-вероятно не може да се каже – както твърдят претеристите – че четвъртият звяр, който ще бъде напълно, окончателно и безвъзвратно унищожен, би намерил абсолютното си осъществяване в историческата Римска империя. Този пасаж е доста съкрушителен за претеризма. Империята, за която говори този пасаж, ще намери пълното си и абсолютно прекратяване при Божието съдилище в края на тази епоха. И не само последното царство, а всичките четири – ще бъдат унищожени едновременно и изведнъж. Това доказва, че последната империя ще обхваща предишните три. След това време Божието царство и всичките земни царства ще бъдат дадени на светиите на Всевишния. „А царството и владичеството, и величието на царствата, които са под цялото небе, ще бъдат дадени на народа, които са светиите на Всевишния, Чието царство е вечно и на Когото всички владичества ще служат и ще се покоряват"" (Данаил 7:26-27).

РАЗКРИВАНЕ НА ДАНAИЛ И МАЛКИЯ РОГ
ВИДЕНИЕТО ЗА ОВЕНА И КОЗЕЛА

Следващата картина от последната империя на Антихрист идва от книгата на Данаил. Това видение всъщност е било дадено на Данаил известно време след видението с четирите звяра. „В третата година от царуването на цар Валтасар ми се яви видение на мене, Данаил, след онова, което беше ми се явило преди това"" (Данaил 8:1).

Този път Данаил вижда две животни: първото е овен с два рога. „И така, повдигнах очите си и видях, че пред реката стоеше един овен, който имаше два рога; роговете бяха високи, но единият по-висок от другия; и по-високият беше израсъл по-късно. Видях, че овенът бодеше към запад, към север и към юг; и никой звяр не можеше да устои пред него и нямаше кой да избави от силата му; той постъпваше по волята си и се носеше горделиво"" (Данaил 8:2-4).
След това ни е представен козел с един дълъг рог: „А като размишлявах, ето, козел идеше от запад по лицето на целия свят, без да се допира до земята; и козелът имаше бележит рог между очите си. Той дойде до овена, който видях да стои пред потока и имаше два рога, и се завтече срещу него с устремната си сила. И видях, че се приближи към овена и се разсвирепи против него, и като удари овена, счупи двата му рога; и нямаше сила в овена да устои пред него; а козелът го хвърли на земята и го стъпка; и нямаше кой да отърве овена от силата му. Затова козелът се възвеличи много; а когато заякна, големият му рог се счупи и на мястото му излязоха четири изпъкнали рога към четирите небесни ветрища"" (Данaил 8:5-8). Тези стихове се отнасят за надмощието над Мидо-персийската империя – „Овена с двата рога"" и на империята н мястото на светилището му бе съсипано. И множеството беше предадено на него заедно с вечната жертва поради престъплението им; и той тръшна на земята истината, направи по волята си и успя"" (Данaил 8:9-12). Учените всеобщо посочват Антиох IV Епифан от подразделението на Селевк като изпълнение на този пасаж. Обаче, макар тоа Александър Велики Македонски – „Козела‖. След това козелът само с един рог бива счупен, което символизира смъртта на Александър Велики. После неговите генерали се борили, докато останали живи само четирима. Тези четирима в крайна сметка призовали за временно примирие и разделили империята на четири части: северна, южна, източна и западна, като всяка от тях била наречена на името на съответния владетел, както следва: 1-Северно Селевк Централна Турция, Сирия, Иран и Централна Азия 2-Южно Птолемей Египет и Северна Африка 3-Западно Касандър Гърция и Юго-Източна 4-Източно Лизимах Западна Турция И така, четирите рога представляват четирите подразделения на Гърция след Александър. Това съответства на третия звяр от последното видение – четириглавия леопард. Интересното в този пасаж е, че е пророчески толкова точен, че мнозина либерални или атеистични учени са се борили с нокти и зъби, за да докажат некоректността на времето му, настоявайки, че пророчеството е било написано много след случването на тези събития. След сблъсъка между овена и козела ни се представя един друг рог, подобен на малкия рог от Данаил 7. Този рог също така е описан като „друг рог"", който започнал като съвсем малък: „И от единия от тях излезе един малък рог, който порасна твърде много към юг, към изток и към славната земя. Той се възвеличи дори до небесната войска и хвърли на земята част от множеството и от звездите, и ги стъпка. Да! Възвеличи се дори до началника на множеството и отне от него вечната жертва; ива да е вярно, Антиох е бил също прототип. Неговата мощ и влияние се разраснали „на юг и на изток към Прекрасната Земя‖ – Израел. Това ясно говори за Антихрист от последните времена. Данаил каза: „Ето, аз ще те науча какво има да се случи в последните гневни времена; защото видението се отнася до определеното последно време. Двата рога на овена, които си видял, са царете на Мидия и Персия. Буйният козел е гръцкият цар; и големият рог между очите му е първият цар. А това, че той се строшил и излезли четири вместо него, значи, че четирима царе ще се издигнат от този народ, но не със сила като неговата. И в следващите времена на царуването им, когато беззаконниците стигнат до върха на беззаконието си, ще се издигне цар с жестоко лице и вещ в лукавство. Неговата мощ ще бъде голяма, но не със своята сила; и ще погубва по чудодеен начин, ще успява и върши по волята си, и ще покорява силния и свят народ. Чрез коварството си ще направи да успява измамата в ръката му, ще се надигне в сърцето си и ще погуби мнозина в спокойствието им; ще въстане и против Началника на началниците; но ще бъде смазан не с човешка ръка‖ (Данаил 8:19-25). Ясно е, че „малкият рог"" е Антихрист от Последните времена, който стана причина една трета от ангелите да паднат, и „Той се възвеличи дори до небесната войска и хвърли на земята част от множеството и от звездите, и ги стъпка. Да! Възвеличи се дори до началника на множеството и отне от него вечната жертва; и мястото на светилището му бе съсипано"" (Данаил 8:10-11). Антиох не може да бъде хвърленият на земята заедно с небесните звезди (паднали ангели).
Но има и още един важен аспект на това пророчество: малкият рог от Данaил 7 и Данaил 8 и в двата случая сочат към Антихрист. Това са просто различни погледи върху една и съща картина, видяна от различни ангели. Едната изобразява Антихрист да се появява от четвъртия звяр, докато втората представя Антихрист да се появява от Селевкидското подразделение на Гръцката империя. Но онези, които твърдят, че четвъртият звяр е Римската империя, са принудени да заемат очевидно непоследователното становище, че „малкият рог"" в Данаил 7 е Антихрист, докато малкият рог в Данаил 8 не е. Те са принудени да го направят, понеже погрешното им предположение, че Антихрист ще дойде от Европа не се подкрепя от това, че Антихрист произлиза от областите на Селевкидското подразделение на Гръцката империя. И така, какво правят те? Както обикновено, правят подбор и си избират подход. Те приемат пасажите, които като че ли подкрепят техните становища, след което пренебрегват или не зачитат онези, които не ги подкрепят. Мнозина изкуствено налагат тезата за преселване на Антихрист от Гърция в западна Европа. Когато човек възприема звяра от Данаил като Ислямска империя, от която се появява Антихрист, асоцииран с малкия рог на буйния козел като Селевкидското подразделение на Гръцката империя, тогава всички парчета съвсем гладко си пасват заедно напълно. А това със сигурност е нещо, за което теоретиците на Европейската Римска империя никога не могат да претендират.

РАЗКРИВАНЕ НА ДАНAИЛ 11 И МАЛКИЯ РОГ

Тайната на разкриването на голяма част от Библията е в това да се разгледа двойствеността и изпълненията на прототипите. Няма как да наблегна достатъчно силно на това. Когато четете Писанието, опитайте се да откриете повтарящи се теми и ще установите колко богато всъщност е Божието Слово. Намираме това в Данаил 11:21-35, което се съсредоточава върху Антихрист (северния цар). В Данаил 11 северният цар, точно както „малкия рог"" в Данаил 8, извършва жестоко гонение срещу еврейския народ и установява окончателната мерзост, която докарва запустение: „От него ще се повдигнат сили, които ще омърсят светилището, да! – крепостта, ще премахнат вечната жертва и ще издигнат мерзостта, която докарва запустение (ст. 31). И ще изврати с ласкателства онези, които беззаконстват против завета; но народът, който познава своя Бог, ще се укрепи и ще върши подвизи (ст. 32) И разумните между народа ще научат мнозина; при все това ще падат много дни от меч и пламък, чрез плен и разграбване (ст. 33). А когато паднат, ще им се окаже малко помощ; обаче мнозина ще се присъединят към тях чрез ласкателства (ст. 34). Дори някои от разумните ще паднат, за да бъдат опитани, за да се очистят и да се избелят до края на времето; защото и то ще стане в определеното време. (ст. 35). Царят ще действа според волята си, ще се надигне и ще се възвеличи над всякакъв бог, и ще говори чудесно, надменно против Бога на боговете; и ще благоденства, докато се изчерпи негодуванието; защото определеното ще се изпълни (ст. 36). И няма да зачита боговете на бащите си, нито обичната на жените богиня, нито ще зачита някакъв бог; защото ще се направи на по-велик от всички тях (ст. 37). А вместо Него ще почита бога на крепостите; да! Със злато и сребро, със скъпоценни камъни и желани вещи ще почита един бог, когото бащите му не са познавали (ст. 38). С помощта на един чужд бог той ще постъпи с най-силните крепости; ще умножи славата на онези, които го признаят, и ще ги постави владетели над мнозина; и ще раздели земята между тях срещу заплата (ст. 39). И в края на времето южният цар ще се сблъска с него; и северният цар ще дойде против него като вихрушка, с колесници, конници и много кораби; и като влезе в страните, ще нахлуе и ще отмине (ст. 40). Ще влезе и в славната земя и много страни ще се разорят; но следните ще се избавят от ръката му: Едом, Моав и главният град на амонците (ст. 41). Ще простре ръката си върху страните; и Египетската земя няма да я избегне (ст. 42). Защото ще завладее съкровищата на златото, на среброто и на всички скъпоценности на Египет; и либийците и етиопците ще бъдат заставени да го следват по стъпките му (ст. 43). Но известия от изток и север ще го смутят; затова ще излезе с голяма ярост да погуби мнозина и да ги обрече на изтребление (ст. 44). И ще постави шатрите на палата си между моретата, върху славния свят хълм; но при все това ще бъде постигнат от края си и няма да има кой да му помогне (ст. 45)‖ (Данaил 11:31-45). „И в онова време великият княз Михаил, който се застъпва за твоя народ, ще се повдигне; и ще настане време на страдание, каквото никога не е имало, откакто народ съществува до онова време; и в онова време твоят народ ще се отърве – всеки, който бъде намерен записан в книгата (ст. 1). Тогава мнозина от спящите в пръстта на земята ще се събудят – едни за вечен живот, а други – за срам и вечно презрение (ст. 2) Разумните ще сияят със светлината на простора, както и онези, които обръщат мнозина в правда – като звездите до вечни векове (ст. 3) А ти, Данаиле, затвори думите и запечатай книгата до края на времето, когато мнозина ще я изследват и знанието за нея ще се умножава (ст. 4) Тогава, като погледнах, аз, Данаил, ето, стояха двама други – един на брега отсам реката и един на брега оттам реката (ст. 5) Единият каза на облечения в ленени дрехи човек, който беше над водата на реката: Докога ще се чака за края на тези чудеса? (ст. 6) И чух облечения в ленени дрехи човек, който беше над водата на реката, когато издигна десницата си и левицата си към небето и се закле в Онзи, Който живее довека, че това ще бъде след време, времена и половина време и че всичко това ще се изпълни, когато ще са свършили със смазването на силата на святия народ (ст. 7). И аз чух, но не разбрах. Тогава казах: Господарю мой, как ще завърши всичко това? (ст. 8). А той отговори: Иди си, Данаиле; защото думите са затворени и запечатани до края на времето (ст. 9). Мнозина ще се чистят и избелят и ще бъдат опитани; а нечестивите ще вършат нечестие и никой от нечестивите няма да разбере; но разумните ще разберат (ст. 10). И от времето, когато бъде премахната вечната жертва и бъде поставена мерзостта, която докарва запустение, ще има хиляда двеста и деветдесет дни (ст. 11). Блажен, който изтърпи и стигне до хиляда триста тридесет и петте дни (ст. 12). Но ти си иди, докато настане краят; и ще се успокоиш и в края на дните ще застанеш в дела си (ст.13)""(Данаил 12:1-13). Изследователите на Библията на Запад, които подкрепят повторното установяване на Израел и вярват, че Бог е назначил архангел Михаил да бди над Израел, са съгласни, че тези стихове се отнасят за преследването на Израел и светиите от страна на Антихрист. Най-вече антиизраелските групи са тези, които все още ги възприемат като история. По този начин се нанася умишлено определена степен на насилие или върху пасажа, или върху историята, ако човек тълкува този откъс от пасажа през претеристка призма. Очевидно, това изопачено виждане не може да избегне недвусмисления текст: „И ще благоденства, докато се изчерпи негодуванието; защото определеното ще се изпълни"" (Данаил 11:36). Това се отнася за Последните времена (времето на гнева) точно преди завръщането на Христос и събитията преди възкресението на мъртвите. „Тогава мнозина от спящите в пръстта на земята ще се събудят – едни за вечен живот, а други – за срам и вечно презрение"" (Дан. 12:1-2). Претеристите (хората, които вярват, че по-голямата част от библейските пророчества са били изпълнени през първи век) изглежда пренебрегват следния откъс: „Царят ще действа според волята си, ще се надигне и ще се възвеличи над всякакъв бог, и ще говори чудесно, надменно против Бога на боговете; и ще благоденства, докато се изчерпи негодуванието; защото определеното ще се изпълни. И няма да зачита боговете на бащите си, нито обичната на жените богиня, нито ще зачита някакъв бог; защото ще се направи на по-велик от всички тях. А вместо Него ще почита бога на крепостите; да! Със злато и сребро, със скъпоценни камъни и желани вещи ще почита един бог, когото бащите му не са познавали. С помощта на един чужд бог той ще постъпи с най-силните крепости; ще умножи славата на онези, които го признаят, и ще ги постави владетели над мнозина; и ще раздели земята между тях срещу заплата‖ (Данаил 11:36-39). Не е имало налице събития в живота и кариерата му, които могат да бъдат открити и които исторически да се свързват с това Антиох „да се е възвеличавал над всеки бог."" Също така той не е отричал боговете на бащите си. Напротив, Антиох се е покланял на същия пантеон от гръцки богове, както и много гърци. Всъщност, Антиох дори е издигнал олтар на Зевс в светилището на еврейския храм. Освен това, Данаил казва, че Антиох би трябвало да срещне смъртта си в Израел. Историята обаче е записала, че Антиох в действителност е умрял в Персия. Въпросът, който търси отговор за погрешното обвинение към Антихрист, че е евреин: „Защо Бог би избрал Антиох (един езичник) за преобраз на Aнтихрист, а след това да избере евреин?"" Богът на Aнтихрист е различен от този на Антиох. На пръв поглед този пасаж като че ли твърди, че този зъл човек няма да зачита нито един бог, а ще възвеличи себе си над всички богове. От друга страна обаче за него се казва, че почита „бога на крепостта"" и че ще използва силата на „един чужд бог"". Той не е атеист, както твърдят някои. Просто отхвърля всички богове, с изключение на своя чужд бог на войната (бог на крепостта). Това би съответствало идеално на идеологията на Мохамед и Махди, на които е заповядано да развиват каузата на Аллах под знамето „Няма друг бог освен Аллах"".
Онази част от видението, която е свързана с Последните времена, започва в Данаил 11:21: „Ще се издигне един нищожен човек, на когото няма да отдадат царска почит, а той ще дойде във време, когато са спокойни, и ще завладее царството чрез ласкателство (интрига-англ. Библия, бел.пр.)."" Бог вижда Антихрист като „нищожен човек."" Той се издига на власт мирно с помощта на интриги – хитър замисъл и политика. В Турция по времето, когато тази книга се пише, ислямистката партия не е приета от предшествениците си и опитът на бившата да възстанови отново халифатът е отхвърлен. Това скоро ще се промени, тъй като Антихрист набира подкрепа миролюбиво и чрез хитрост (ст. 22), но в последствие използва сила, за да смаже опозицията си, закрепявайки собствената си позиция. От Данаил 9:26-27 знаем, че Антихрист сключва мирно споразумение; следователно, „началникът на началниците‖ очевидно е Антихрист. Тази лига или споразумение прилича на мирно съглашение, както и на някакъв вид религиозен пакт – вероятно такъв, който се заема с щекотливия въпрос за съвместното съществуване между евреи, мюсюлмани и християни в Близкия изток и чрез който Ерусалим би могъл да бъде обявен за международен град със свободен и равен достъп, гарантиран за хора от всички вероизповедания. Това споразумение би могло също така да разчисти пътя за евреите, за да могат най-накрая да възстановят своя храм на хълма Мория в Ерусалим и да подновят жертвоприношенията на животни на неговия олтар – нещо, което не се е случвало, откакто последният храм бива разрушен през 70 г.сл.Хр. В Данаил 11:31, Антихрист слага край на ежедневните или вечни жертви, затова те очевидно би следвало да бъдат възстановени в периода между сегашния момент и тогавашния, и подписването на споразумението е един вероятен момент това да стане. „Защото ще излезе и ще надделее само с малко хора‖ – или „малки хора‖. Антихрист се издига на власт чрез своята популярност сред „малките‖ или бедни хора по света, масите, които откликват на неговия политически и икономически курс. Или пък се издига с помощта на „малка‖ елитна група вътрешни хора. „Ще раздели между тях грабеж, плячка и имот‖ (ст. 24). Това би отговаряло на исляма идеално. Ако човек изследва исляма за „гхана‘ем‖, това звучи сякаш този човек ще разпредели богатството, за да спечели подкрепата на бедните в страните, които завладее. Аналогично е и с израза, намиращ се в стих 29, където се казва, че той ще „раздели земята срещу заплата"" – неговото главно престъпление с разделянето на Израел. „Ще извърши това, което не са извършили бащите му или прадедите му.""Подобно на експанзиите и геройствата на Мохамед, след него Омар и в последствие Салах ад-Дин, Махди ще направи същото. Той ще разшири ислямското царство, настъпвайки в Египет, Либия и Судан. Това се вижда от стих 25: „Той (Антихрист) ще повдигне силата си и множеството си против южния цар с голяма войска; и южният цар ще се бие с него в битка с голяма и много силна войска; но няма да може да устои, защото (Антихрист и неговите сили) ще измислят хитрости против него."" Звучи така, сякаш във въпросния момент южният цар има по-голяма сила отколкото Антихрист. Ходът на битката се обръща, когато южният цар (Египет) бива предаден от някои от собствените си хора. „Да! Онези, които ядат от изрядните му ястия, ще го погубят; и от войската му макар да е многобройна като потоп, мнозина ще паднат убити‖ (ст. 26). Видяхме Ануар Садат, покойният египетски президент, че беше предаден и убит от ислямистите и това е сходно, понеже мнозинството от египтяните са мюсюлмани фундаменталисти.

МАЛКИЯТ РОГ И ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОТ СТИХА СИ ПАСВАТ ИДЕАЛНО

Малкият Рог трябва да дойде от Селевкидското подразделение на Гръцката империя. Това категорично оставя настрана всяка европейска римска същност.
МАЛКИЯТ РОГ СЕ СВЪРЗВА С АНТИХРИСТ В ДАНАИЛ

Библията заявява в Данаил 8:9, че „от единия от тях (4-те Гръцки рога) излезе един малък рог, който порасна твърде много към юг, към изток и към славната земя"", той ще дойде от Гръцката империя – източната част на Гръцката империя и северно от Израел. Тъй като отива на юг, той би трябвало да идва от северните области по отношение на Израел, точно както е конкретизирано в Езекил 38 и Йоил 3.

МАЛКИЯТ РОГ СЕ СВЪРЗВА С ГОГ

Всичко се свързва. Дори и моето твърдение, че Гог е Антихрист не може да бъде избегнато. Той идва от източната част на Римската империя, гръцката страна; същото прави и малкият рог, излизащ от 4-те Гръцки рога. Подобно на Антиох Сирийски, Гог също се свързва с династията на Селевкидите. Селевк става цар на източните провинции – повече или по-малко днешни Афганистан, Иран, Ирак, Сирия и Ливан, заедно с части от Турция, Армения, Туркменистан, Узбекистан и Таджикистан.

МАЛКИЯТ РОГ СЕ СВЪРЗВА СЪС ЗВЯРА ОТ ОТКРОВЕНИЕ 13

Откровение 13 описва звяра от последните времена от гледна точка на регионите: Леопард (гръцка), Лъв (вавилонска) и Мечка (мидо-персийска). И трите империи са владеели областта на Мала Азия, т.е. Селевкидската част от Гръцката империя. Писанието разполага земята на Гог на север от Израел, а Мала Азия е на север от Израел. Всичките пророчески писания трябва да уточняват областта и наистина, те я прецизират.

МАЛКИЯТ РОГ СЕ СВЪРЗВА С МАТЕЙ 24:15

Собствените думи на Исус се виждат ясно в Данаил. Мерзостта, която докарва запустение, е тази, която е описана от Данаил (11:31) с по-нататъшно споменаване в Данаил 12:11 на нейната поява на святото място. Данаил 9:27 съдържа трета препратка, както и Данаил 8:13. Библията нито веднъж не споменава бъдещ водач, който ще дойде от запад. Данаил 11:31 описва един последен нечестив владетел, „северния цар"", който поставя „мерзостта, която докарва запустение"" и слага край на жертвоприношенията в храма. Следователно, в съответствие с Матей 24:15 и Данаил 8:9, трябва да заключим, че Антихрист е „от единия от видните рогове излезе един малък рог, чиято сила порасна твърде много. Той се разпростря към юг, към изток и към славната земя на Израел.‖ Дори древните коментатори са съгласни. Един от отците на ранната църква, Йероним, в своите коментари върху Данаил пише: „Повечето от нашите коментатори свързват този пасаж с Антихрист и твърдят, че онова, което се е случило по времето на Антиох, е било само като преобраз, който ще бъде изпълнен по времето на Антихрист.""

РАЗКРИВАНЕ НА ДАНАИЛ 9 И ЗЛИЯ КНЯЗ, КОЙТО ЩЕ ДОЙДЕ (МЮСЮЛМАНСКИ, А НЕ ЕВРОПЕЙСКИ)

Следващият много важен пророчески пасаж за разкриване произхода на Антихрист е последната част на Данаил 9:26. Конкретният стих, който ще изследваме, е разположен в средата на един много показателен пророчески
пасаж. Той разглежда конкретен период от време, наречен „седемдесет седмици.""Тук ще се спрем предимно на стих 26. Нека започнем като го разгледаме в непосредствения му контекст: „И така, знай и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради отново Ерусалим до княза Месия ще бъдат седем „седмици"" и шестдесет и две „седмици""; и ще се съгради наново, с улици и окоп, макар в размирни времена. И след шестдесет и две „седмици"" Месия ще бъде посечен и няма да има кои да Му принадлежат"" (Данаил 9:25-26). Този откъс от пророчеството говори за Исус – княза Месия – който беше „посечен"" при разпъването на кръста. От тук пророчеството прескача напред към разрушаването на храма – „светилището"" – в Ерусалим през 70 г.сл.Хр „Народът на княза, който ще дойде, ще погубят града и светилището"" (Данаил 9:26). За да разрешим тази загадка и да открием правилното парче от пъзела, касаещо произхода на Антихрист, обърнете внимание на: „И така, знай и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради отново Ерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици и шестдесет и две седмици; и ще се съгради наново, с улици и окоп, макар в размирни времена. И след шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен и няма да има кои да Му принадлежат; народът на княза, който ще дойде, ще погубят града и светилището; краят му ще го постигне чрез потоп; и до края на войната има определени опустошения. Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът; и един, който запустява, ще дойде яздещ на крилото на мерзостите; и гняв ще се излее върху запустителя до определеното време"" (Данаил 9:25-27). Твърдението, свързано с Римския Антихрист произтича от непълен анализ на стих 26, който предполага, че „народът на княза"" трябва да са римляните. В крайна сметка, именно римляните са разрушили храма, нали така? Макар определено да е разбираемо как един бърз прочит на този стих би могъл да доведе до това заключение, когато човек се загледа под повърхността, този стих всъщност забива пирон в ковчега на тази теория. Първите неща, които трябва да анализираме, са самоличностите на народа на княза, княза, той е този, който потвърждава завета за седем години. 1. Кой е този „княз‖? Кога е дошъл? Дошъл ли е вече? Ако не е, кога? 2. Кои хора са „народът на княза‖? Щом отговорите на тези въпроси и прочетете текста отново, ще разберете.


1. КОЙ Е ТОЗИ КНЯЗ? КОГА Е ДОШЪЛ?

Нека допуснем, че „князът"" е идвал и да отговорим на някои погрешни предположения. Мнозина западни изследователи на пророчеството допускат, че князът вече е идвал, понеже римският генерал Тит е бил този, който е разрушил храма. По този начин Тит често е отъждествяван с „княза"", който ще дойде. Но това никога не може да бъде, защото „той"" в стих 27 („И той ще потвърди завет с мнозина за една седмица"") не може да се отнася за Тит, който никога не се е ангажирал със седемгодишен мирен договор. Освен това Тит не е извършвал мерзост, която докарва запустение. „И един, който запустява, ще дойде яздещ на крилото на мерзостите."" Някои дори стигат до там, че поставят необоснована пролука, заключавайки, че „той‖ действително е Антихрист и унищожителят на храма, но князът би трябвало да е Тит. Тит никога не може да бъде този „той""
Единственият начин това тълкувание да бъде точно, би било Тит да се върне от мъртвите. Това ли очакват тези тълкуватели? Това би било крайно абсурдно. „Той‖ се отнася за княза. Точка по въпроса. Не можем да пренебрегваме граматиката. Князът трябва да бъде този, който установява този седемгодишен мирен договор. Няма как да се избегне това. Следователно, правилният и единственият отговор на въпроса е, че князът е Антихрист. Той все още не е дошъл. Западните учители върху пророчеството по принцип са съгласни, че князът трябва да бъде антихрист. Томас Айс се съгласява: „Този княз трябва да бъде някой, който идва след Христос. Единствените две приложими възможности са, че това би могло да се отнася или за Римски княз, който е разрушил Ерусалим през 70 г.сл.Хр, или за един бъдещ Антихрист.‖ Джон Уолвурд, Дуайт Пентекост и повечето учители върху пророчеството са съгласни, че князът трябва да бъде Антихрист. Има и някои странни тълкувания, обаче. Дъг Бечълър, пастор от Адвентистите на седмия ден, заявява: „Той (Месията) ще потвърди завет с мнозина за една седмица. Но в средата на седмицата ще сложи край на жертвоприношението. Когато той умря на кръста, какво стана? Завесата се раздра и той сложи край на системата на жертвоприношенията. Това не е Антихрист, това е Исус. Изумявам се, когато чуя евангелистите да твърдят, че това е Антихрист. Това е йезуитско учение. Това, че то е намерило път в протестантските църкви, това е просто мерзост, която докарва запустение!"" Бечелър упреква евангелистите и католиците за това, което той смята за погрешно тълкувание. И все пак тълкуванието, че този „княз"" е Антихрист, предшества както евангелистите, така и католиците. Павел заявява: „Той седи като бог в Божия храм и представя себе си за Бог"" (2 Сол. 2:4). Това се потвърждава от Ириней, Климент, Ориген и Иполит. Това тълкувание обаче не устоява само поради това, че отците на Църквата са го казали. Един индуктивен анализ ще покаже, че то се споменава и в други части на Библията. Логически погледнато, как би могъл Месията да извърши мерзост?

2. КОИ ХОРА СА НАРОДЪТ НА КНЯЗА?

Стигнахме до втората част на тази загадка. Тъй като князът трябва да бъде антихрист, тогава кои са неговите хора? Кога са разрушили храма? Щом започнете да подреждате този пъзел, картината е доста изумителна. Храмът е бил разрушен през 70 г.сл.Хр. Кои са били хората, които са го унищожили? Спомнете си, че има причина текстът да казва „народът на княза."" Бог иска вие да откриете кои са тези хора, защото те ще бъдат „народът"" на Антихрист. Също така, има причина текстът да казва: „който ще дойде"" – това говори за бъдещето. Тези хора ще унищожат храма, накратко. Те са от рода на Антихрист, княза – те са „народът на княза.""Негов род и негови предшественици. И така, кои са били хората, които са разрушили храма през 70 г.сл.Хр? Да, те са били римски легиони и римски граждани. Следователно, много изследователи погрешно заключават, че те са европейски потомци и наследници.
Но в тази картина има нещо повече от очевидното на пръв поглед. Ако погледнем по-задълбочено, бързо ще открием, че макар хората, които съставлявали римските легиони, разрушили Ерусалим, да са били предимно източно римски граждани, те не са били европейци. Всъщност, те са били предимно от Близкия изток – араби, сирийци и турци. Изключително важно е да отбележим, че Тит е предвождал Източните легиони на Римската империя, а не западните. След като Весапсиан се издига като глава на източните легиони, за да предизвика Вителий, Юлий Александър, префектът на Египет, тогава обявява Весапсиан за император. Той и Тит станали консули през 70 г.сл.Хр. И така, нека прочетем пасажа в неговия контекст: „народът (предците) на княза (Антихрист), който ще дойде (по време на Голямата скръб), ще разграбят Ерусалим и храма."" С други думи, народът са прадедите на княза, който ще донесе седемгодишен мирен договор. През 70 г.сл.Хр. римският генерал, който предвождал войските, които нападнали Ерусалим и разрушили храма, обкръжил града с три легиона от западната страна и четвърти на Маслиновия хълм на изток. Тит затруднил снабдяването с храна и вода, като допуснал на хиляди пилигрими (поклонници) да влязат в града, за да празнуват пасха, след което не им позволил да напуснат. Много от гражданите се борели смело и в даден момент Тит едва не бил пленен. Но накрая голяма част от населението било избито, разпръснато или поробено. Градът бил поголовно разрушен, а храмът – унищожен. Четирите легиона, които били конкретно под властта на Тит, били: XV Аполонов легион, V Македонски легион, XII Мълниеносен легион и X Железен легион. По някаква причина, вероятно поради факта, че столицата на Римската империя била в Рим – и следователно в Европа – мнозина изглежда забравят, че Римската империя обхващала също и обширна част от Близкия изток. Тъй като повечето войници били наемани от провинциите, където били разположени гарнизоните, легионите, които били настанени в Средния изток, били предимно арабски и по-конкретно сирийски и турски. Коментирайки преобладаващия сирийски състав на Римските гарнизони в региона, еврейският историк Йосиф Флавий заявява: „Най-голямата част от Римския гарнизон бил събран от Сирия; бидейки свързан по този начин със сирийската част, те били готови да му съдействат."" „Затова Веспасиан изпратил сина си Тит от Ахая, където той бил с Нерон, в Александрия, за да върне от там със себе си пети и десети легиони, докато сам той, след като бил посетил Хелеспонт (Дарданелите – бел.пр.) пристигнал по суша в Сирия, където събрал римските войски със значителен брой помощни части от съседните царе."" Относно разрушаването на храма историкът Тацит разказва: „В началото на тази година Тит Цезар, който беше избран от баща си да довърши покоряването на Юдея… Той откри в Юдея три легиона, 5-ти, 10-ти и 15-ти, всички от старите войски на Веспасиан. Към тях той добави 12-ти от Сирия и някои мъже, принадлежали на 18-ти и 3-ти, които беше изтеглил от Александрия (Египет). Тази войска беше придружена от двадесет кохорти съюзнически войски и осем кавалерийски ескадрона, от двамата царе Агрипа и Сохемус, от помощните войски на цар Антиох, от един силен контингент от араби, които ненавиждаха евреите с обичайната съседска омраза, и, накрая, от много хора, доведени от столицата и от Италия с личните надежди да си осигурят все още неангажираната привързаност на княза. С тази войска Тит навлезе във вражеската територия, спазвайки строг ред в своя поход, разузнавайки всяко място и винаги готов за битка. Най-накрая установи лагера си близо до Ерусалим."" Йосиф Флавий разказва как са били събрани армините:
„Колкото до Тит, той преплува на кораб от Ахая до Александрия и то по-рано, отколкото обикновено зимният сезон позволява; и така, той взе със себе си войските, за които беше изпратен, и отправяйки се на поход с голяма експедиция, внезапно пристигна в Птолемая и там, като намери баща си, заедно с двата легиона, пети и десети, които бяха най-прочутите измежду всички, той ги присъедини към петнадесетия легион, който беше с баща му; осемнадесет кохорти следваха тези легиони; също така дойдоха и пет кохорти от Кесария (Кападокия, Турция) с един отряд конници и още пет други конни отряда от Сирия. Тези десет кохорти имаха няколко хиляди пешаци, но другите тринадесет кохорти имаха по не повече от шест стотин пешаци всеки, със сто и двадесет конници. Събраха се също така и значителен брой помощни войски, които дойдоха от царете Антиох, Агрипа, Сохемус, като всеки от тях допринесе по хиляда пешаци, които бяха стрелци, и по хиляда конници. Също и Малх, царят на Арабия, изпрати хиляда конника, освен още петстотин пешаци, по-голямата част от които бяха стрелци; така цялата армия, в това число и помощните войски, изпратени от царете, конници и пешаци, когато се събраха всички заедно, възлязоха на шестдесет хиляди, освен слугите, които, тъй като следваха и бяха многочислени, затова, понеже бяха обучени във война заедно с останалите, не следваше да бъдат разграничавани от бойците; защото, както бяха служили на господарите си в мирно време, така претърпяваха и опасностите заедно с тях във време на война, дотолкова, че не стояха по-долу от никого, нито по умение, нито по сила, само дето бяха подчинени на господарите си.""

Отново, говорейки за огромната вражда, която сирийците изпитвали към евреите в Ерусалим, Йосиф Флавий разказва, че сирийците и арабите, които били разположени на лагер извън Ерусалим, на практика изкормили повече от две хиляди евреи, които били избягали, за да търсят злато, което те евентуално били глътнали. „Множествата от араби заедно със сирийци посичали тези, които идвали като молители, и претърсвали стомасите им. Струва ми се, че по-ужасно нещастие не е сполетявало евреите, тъй като за една нощ близо две хиляди от тези дезертьори бяха разсечени и претърсени по този начин."" Наистина, по-голямата част от „римските"" войници, които разрушили Ерусалим, били араби, сирийци и турци. Когато разглеждаме четирите римски легиона, които били под ръководството на Тит по време на обсадата срещу Ерусалим, виждаме, че те са били от източната част на империята и предимно са били от Сирия или източна Турция. По-долу са изброени четирите легиона, които са били под ръководството на Тит по време на еврейско-римската война, както и разположението на гарнизоните им според историческите архиви: Легион 10 Железен Турция, Сирия Легион 15 Аполонов Сирия Легион 12 Мълниеносен Мелитена: Източна Турция, Сирия Легион 5 Македонски Мизия: Сърбия, България Тези четири легиона до един участвали в разрушаването на Ерусалим и храма. В частност, легионът, който минал през пролома в стената и подпалил храма, бил известен като X Железен или Десети легион. Именно този легион съборил целия храм и превърнал Храмовия хълм в своя нова база. Картата по-долу показва къде е бил разположен гарнизонът на Десети легион и откъде били войниците. X Железен легион: гарнизон, разположен край Антиохия

Трябва също така да се изтъкне, че всеки Легион се състоял от по-малки „кохорти."" По-долу е представен списък с кохортите, съставляващи Десети легион, и откъде дошли първоначално: А. Тракум: Сирия (сирийци) Б. IV кохорта Тракия: България и Турция (турци) В. Сирия Улпия Петра: Петра в Едом (набатейски араби) Г. IV кохорта Арабия (араби) Отново, те били смесица от сирийци, турци и араби. Макар хората, които разрушили храма, да били наистина римски граждани, те не били предимно европейци или италианци, а хора, които през първи век живеели в Сирия и Източна Турция. Този стих е свързан с наследниците или родословието на хората според ограничението от текста „народа на княза‖, а не според тяхната преданост към Рим. Ето защо текстът е написан по този начин. Той набляга на тази връзка. Отново Библията ни завежда към същия регион. В рамките на контекста, „народът на княза"" са просто хората на Антихрист; еврейското „Ам"" за народ представлява личности, членове на нечий народ, сънародници, земляци, родственици и кръвни роднини (Речник на Стронг 5971). Дори да вземем значението на „Ам"" като „нация,"" каква ще бъде логиката на фразеологията на този стих с подобно значение? „Нацията на Антихрист."" Това е изцяло футуристично. Как може човек да заключи, че Антихрист е римлянин при тази интерпретация? Тя не доказва нищо, тъй като нацията на Антихрист не би била позната от подобен израз. Единственият логически израз за контекста на „Ам"" е „роднините""на Антихрист – неговите предци, неговите родственици. Антихрист ще произлиза измежду хората, които все още живеят в Близкия изток – тези, които са унищожили града и светилището по времето на Тит. Това е естественият начин за прочит на текста, особено тъй като свързването на хората с княза е прието широко.

 



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: yosavede
Категория: Други
Прочетен: 47875
Постинги: 26
Коментари: 11
Гласове: 9
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031