Не знам дали ви се е случвало. Предполагам, че да. Някоя хубава песен или музика да ви провокира да напишете нещо.
   Ето какво се получи при мен. Дано ви хареса :) Ако не - поне ще чуете песента :)))

ВОЙНИКЪТ НА ЩАСТИЕТО

 

Ти помниш ли историите,

Които често ти разказвах?

За хората, света и зодиите...

И снимките, които ти показвах?

 

Кръстосах много градове

И скитах, мечтаейки за нас.

И молех упорито всички богове -

Безмълвно, а понякога на глас.

 

И тъй, във търсене на новото,

Животът ми отмина, доближи

До старостта и до отвъдното,

Където пак ще търся твоите очи.

 

Но песните, с които теб рисувам,

Все тъй с наслада слушам и сега.

Отново сгушена до мене те сънувам

Или пък бягаща към бързата река...

 

Звукът на вятърните мелници,

С които често борех се напразно

И всичките ония мои странности,

Които ти приемаше безгласно.

 

Надявам се така да ме запомниш -

Като войникът, търсещ щастието.

Като един обичащ хората бездомник,

Така и не открил за двама ни безсмъртието.

Поздрави и благодарности сърдечни,за хубавото стихо, и за любимата песен!
Нежна и спокойна вечер!:)))

Това е като винт забит с чук!

Би ли приел чистосърдечно поздрав и съвет?
Оправи ритъма му и ще звучи страхотно.

Но песните, с които теб рисувам,
Все тъй с наслада слушам и сега.
Отново сгушена до мене те сънувам
Или пък бягаща към бързата река...

свят ми се завива от бързите реки :))))

Нежно и искренно е .
Поздрави!

Поздрави!

Благодаря ти :) И на теб!

Приемам и поздрава, и съвета ти. Опитай се бавно да го четеш - тогава ритъмът е добре, поне за мен.

И така става - специално за хора със световиене :)

бива си те определено-звучиш искрено и много спонтанно-
много ми хареса:)))

Приятно ми е, че сте наминали :)

от оценката ти, благодаря! :)

Наслагай ударенията на думичките и ще ти се изясни.

И написаното и песента си заслужават! :))

ако искаш, за сравнение?

Без песента нямаше да има стихчето, да.

но Вие май ще станете един от малкото ми любими поети.
Поздравления!

чувството ми за скромност не ми позволява да Ви отговоря "Напротив, това означава, че разбирате!" :)))
Благодаря, колега! :)

Нали може да те цитирам? :)
"Аз съм хванала сламката крехка,
и се боря да плувам в живота…
И не считам , че някаква грешка-
ще ме тласне във друга посока…"

Хайде на пързалката и аз!
Ще бъда кратка- Почетох, послушах, прочетох, харесах!
Поздрави от мене! Човек винаги стои добре в което и да е общество когато е естествен!

Важно е да бъдем себе си, да. Благодаря ти! :)

Оценявам стихчето и не си мисля за ритъма, честно казано. Аз съм си аматьор и в тази връзка- в първия ми постинг тук написах и аз нещо по текста на тази песен, което не държа някой да ми го оценява- просто беше спонтанно и аз си го харесвам точно заради това. Ето го:

Авантюрист

Ти много пъти си била във плен
На разкази за мойте авантюри
Очаквах страстно тоя ден
Как ще ти пея аз потпури
А ти би седнала до мен
С копнеж в очите ти стаен
И моят отговор е предопределен
Но остарявайки със времето и мойте песни
Ще спомням аз за дните си чудесни
И глухо ехо ще дочувам във мъглата:
“Авантюрист си и това ти е съдбата”
А колко пъти странствал съм насам натам
И лутайки се сам във тъмнината
Дали съм търсил нещо ново аз не знам
Но чувствах те, усещах те в студа и тишината
И вярвах, че това си ти
Съвсем като във моите мечти
Но ярка светлина ме заслепи
И в миг отново сам ме приземи
И остарявайки със времето и моите песни
Отново преживявам дните си чудесни
И чувам ехото в мъгла и тишина:
“Авантюрист си и това ти е съдба”
За миг послушай, чуй и ти:
“Авантюрист съм и това ми е съдбата”

Поздрави!

Но аз, щастлива съм, приятелю, че го намерих,
подритвано било от теб, от мен,
подминато презряно в ежедневието,
над нас то бдяло е - и нощ, и ден.
Макар в стиха да се оплитам,
приканвам те, ела при мен,
от извора на живата вода опитай,
в безсмъртие и в радост ще си обновен....
:))

Разбирам намека ти.

Потърси назад в блога ми и ще откриеш - може би през 2009 год. са публикувани.

Пък и "Който ПИШЕ - зло не мисли!", нали? :)

ми е любимата част! :)
Благодаря, че си прочела, пак заповядай!

Радвам се, че си го разбрал :)

да вдъхнови поетите...или пък по хубави стихове
композиторите да напишат и вълшебната си музика...
и това е най-красивото докосване на талантите..
хубаво стихотворение...поздравявам те..

че ти харесва :) Поздрави и от мен!

.... o ново стихотворение... нима поета се събужда отново в теб??? Хареса ми!

Събужда ли се? :) :Р

Трябва Полигор да направи литературен анализ - види ми се доста елментНеарно!

Е, то не е за чак толкова възвишени души, като твоята :) Пусни си песента - може тя да ти хареса.

ДА ПУСНЕШ ДУХА ОТ БУТИЛКАТА И ЕТО..ЧУДЕН СТИХ..ДОКОСВАЩ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Лично на мен много ми хареса. Може ли един въпрос в рамките на шегата:

Ако тази славна група решат да направят редакция на песента си, без да ти се обадят, ще ги съдиш ли за авторско право? :)))

Благодаря ти :)

Ице, разсмя ме истински :))) Дет се вика - даже бих им дал някой лев, за да го откраднат! :)))))

:) не е лошо

Цар си! Страхотно!

10х! :)

... И ако ритъмът на стиховете съответства на музикалния ритъм - чудесно!

просто плах опит за художествен превод на внушението от песента и лириката й :)
Благодаря ти :)

Заставам "мирно" на тази песен и уважавам смелостта на твоите усещания:))

.

[quote Слабичко. [/quote]

Много елементарно и напълно неграмотно като стилистика и структура.

Много често те чета и сега ще си напиша, че ми хареса и стихото и клипчето, които оставиха в сетивата ми приятно усещане!
Поздрави! Хубав ден, лиричен Идеалист!:)))

И аз понякога сядам и драсвам нещо, когато някоя песен ме разтърси из основи ;)
Ето две от последните ми вдъхновения:
http://www.youtube.com/watch?v=bvXL2JoxYAk (това е норвежката версия, има я и на руски)
Чаши да вдигнем заедно и да не забравяме
всички онези, които са ги вдигали с нас.
Да си спомним как южния вятър брули ни,
платната опъва и ни връща назад.

Нека си спомним за небето призрачно, черно,
броните, потъващи в дълбоката тъмна вода,
как ечи в мъглата гъста вика наш победен,
проехтял след битката над вълните в ранния час.

На тези, които не ще се върнат нивга обратно,
в двора на църквите гробовете им празни стоят,
а песента тиха звучи и лекува старата рана
и нищо не ще ни отклони от родния път!

Отново вятърът опъва силно платната сред мълнии,
отново вражеска кръв мечовете ни ще обагри завчас.
И ако ни е писано да не се вече нивга завърнем
Вдигнете в тоз час високо пълни чаши за нас!

И нещо не толкова лирично ;)
http://www.youtube.com/watch?v=1qcLPIu-aRE
Последният щурм

В среднощната мъгла сенки танцуват,
Прославят навеки името Сатана,
В дива омраза неуморно лудуват
Прегърнати завинаги в тишина.

Прииждат ордите, ездачи на съдбата,
Поени с християнска кръв.
Утре ще ловуват те души на децата
Отвъд горите на Мрака, със дяволска стръв...

Война до смърт, до края на света.
Проливайки нечестивата кръв,
Призовавайки силата на Вечността
Ще се изправи водачът им пръв.

От олтара си отваря той вратата на Мрака,
За сетна битка срещу лъжата.
Нашият ден не може вече да чака!
Грешните ще усетят силата на Рогата.

Третиран като проклет от своя Бог
Принцът на Мрака отново е силен,
За последен път от своя черен чертог
Царството християнско в огън ще срине.

Знакът на омразата напред ще ни води,
Синовете на мрака не ще се сломят.
Черни души навред по Земята ще бродят
И с черен пламък вековни лъжи ще горят.

Изправен на коня си, излязъл от Ада,
Господарят ще гледа пожара навън
Щурм на победата, на последна награда
Преди да заспи мъртвешкия сън.

Това беше разказ за битка последна,
Война срещу лицемерие и лъжи.
Война с душевна тъмнина непрогледна,
Война, чийто огън във Вечността ще гори!

Като ви гледам в най-коментирани как сте подредени смятам че се е
получила една обективна класация на мъжете в блога. Първи е 777, неоспоримо, след това си ти и накрая :) то се знае кой.

А днес, ми се зави свят от всички "поети" които са коментирали тук, то бива талант, то бива чудо!

Благодаря ви! :)

Ако на теб ти беше харесало - щях да се притесня, наистина :)