Нещо интересно: :: Откъс от "Пилигримът и живата вода"

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

18.11.2012 11:59 - Откъс от "Пилигримът и живата вода"

Автор: idealist Категория: Изкуство

Прочетен: 13382 Коментари: 36 Гласове:

Последна промяна: 18.11.2012 13:45

В отговор на проявения интерес и изявеното желание - ето ви един кратък откъс от романа ми "Пилигримът и живата вода":

"...Следващите няколко дни можеха най-кратко да се определят с изтърканата фраза „сбъднат сън”. Какво правеше с него това момиче, учудваше се сам на себе си Боян. Той напразно се опитваше да събере мислите си в кратките мигове, когато оставаше насаме. Беше свикнал през годините да анализира внимателно всичко, което се случваше около него. Умението да планира и прогнозира следващите си постъпки и действия, както и последствията от тях, бяха станали негова втора природа. Не понасяше, когато нещата излизаха из под контрола на съзнанието му. А сега с него се случваше точно това. Беше като някакво много странно пиянство, от което няма махмурлук. Дори напротив – на следващата сутрин му се искаше да пие още и още. От Елена. От устните й, от тялото й, от усмивката й... От очите й, от аромата на косата й, от докосването й... От съня й дори! И той го правеше. Без да мисли. И без да се дразни от това, че не мисли. Боян сякаш поемаше някаква доза чудотворна „жива вода” с всяка глътка. Усещаше я как се разлива по всяко кътче от тялото му. И как го кара да жадува за още и за още... Винаги се беше чудил като дете, когато препрочиташе онази приказка, каква ще да е тази „жива вода”, която царят искаше от синовете си да му донесат на всяка цена. Защото само тя можела да го възроди и да върне младостта в живота му. Така и не беше разбрал откъде може да се намери подобно чудодейно нещо, разбира се. А сега, толкова години след това, имаше усещането, че е открил за себе си точно такава жива вода в лицето на своята Елена и нейната любов... Нямаше значение какво точно правят. Дали се търкалят по спалнята в апартамента му. Или обикалят с момичето от агенцията за недвижими имоти да търсят бъдещото жилище на Елена. Дали се ровят из интернет, препращайки си музика. Или се заливат от смях, без дори да знаят на какво, докато закусват в ресторанта на хотела. Дали коментират Проекта „Венера” и новия световен ред. Или спорят кой писател е по-велик – Гогол или Достоевски. Важното беше, че го правеха заедно и от това се чувстваха безкрайно щастливи. И някак по новому живи. За себе си Боян го чувстваше, а Елена простичко му го беше казала на третия им ден заедно: - Не знам как да ти го опиша, за да не звучи изтъркано и да е вярно... Но най-точните думи сякаш са, че аз летя. Разбираш ли? И след това беше добавила замислено: - И в момента, в който очите ми престанат да те виждат край мен, имам чувството, че започвам да губя скорост. Дори, че направо започвам да падам. Разбираш ли ме? Усещам колко много ми липсваш веднага щом излезеш от стаята за нещо. Направо изпитвам ужас, че те няма... Това е някаква лудост, нали? – беше го попитала едва ли не със страх в гласа тя, гледайки го право в очите. - Ще трябва да е някаква „стерео-лудост”, защото и аз изпитвам същото – погали косата й Боян и я целуна нежно..."
Ето и една снимка от представянето на книгата. Както и песента "Pilgrim" на Юрая Хийп, за която става дума в романа:

Нагоре

Гласувай:

Прочелите постинга прочетоха и:

За теб, Читателю!
Кофти работа
Лечение на кожен и ставен псориазис по н...

Следващ постинг

Предишен постинг

Дънки "Райфъл", ВЕФ-ове и лексикони

Дюбеш или "Да станеш на 55" :)

Коментари

1. helloworld - idealist
18.11.2012 12:05

умирах от любопитство да прочета нещо от романа ти:))))