Това е откъс от началните страници на романа "Пилигримът и живата вода". Поствам го по настойчивото желание на съблогъри.
   За хората от моето поколение този откъс сигурно ще бъде повод за доста спомени. А за връстниците на 17 годишния ми син ще даде една, макар и бегла, представа за времето, в което се формираха характерите ни...

       "...През лятото на 1973-та бяха неразделни двамата с Николай, един от съучениците му. Ники беше с няколко месеца по-голям от Боян, с черна гъста коса, висок. Беше вече доста възмъжал, ако се съди по наболата брада на лицето му и по стърчащата адамова ябълка.

    Почти не слизаха от колелетата. Неговото вече отдавна му беше безкрайно умаляло. Боян го караше с вдигнати докрай седалка и кормило и изглеждаше доста смешно, сякаш беше кацнал върху него. Никъде не тръгваха и без ВЕФ-а – един голям и тежък преносим радиоприемник с дълга антена и здрава дръжка. Викаха му „щайгата”. Да имаш такъв транзистор по онова време си беше голям лукс. И единственият полуоткрехнат прозорец към останалия свят и към любимата им музика.

    Прекарваха по цели дни и на басейна в парка. Или обикаляха на тумба из града. Или пляскаха белот и бридж в махалата. Друг път ходеха на кино, когато пускаха някой френски, американски или италиански филм. И се ядосваха много, че още нямат осемнайсет години, за да могат да влязат и на прожекции само за възрастни. Дори „Козият рог”, който шестваше триумфално по киносалоните, беше забранен за такива като тях. Цензурата в киното тогава си беше безкомпромисна и при филмите за възрастни, но поне можеше да се видят кадри, където се загатваше за някаква интимност или секс. Поне така им разказваха батковците от махалата.

    За да могат да видят тогава поне на снимка гърдите на някое красиво момиче, чакаха по цяла седмица с нетърпение да излезе новият брой на „Юманите диманш”. В основания още през 1904-та от Жан Жорес орган на френските комунисти L"Humanitй, седмичното издание на който се продаваше в онези години по реповете за жълти стотинки, винаги имаше на трета страница по една такава цветна снимка. Те старателно си я изрязваха, за да си я разглеждат после месеци наред или да я залепят в нечий лексикон.

    По онова време лексиконите бяха голяма мода сред връстниците им. Нещо средно между  профил във „Фейсбук”, собствен блог и книга за похвали, пожелания и впечатления. Създаването на интересен личен лексикон си беше много престижно нещо и истинска мания. Старателно ги разкрасяваха с какви ли не изрезки от списания, снимки на артисти и певци, сълзливи стихчета или поговорки. Имаше и изтъркани сентенции като „Розата мирише, но има бодли. Любовта е сладка, но оставя следи!” И с часове мислеха какво да напишат след всеки един от традиционните двайсетина въпроса, на които удостоеният с честта да пише в нечий лексикон трябваше задължително да даде максимално искрени отговори.

    Боян дори се беше престарал малко, като зададе на първите две страници в своя „изповедалник” цели петдесет въпроса! Заедно с традиционните, от рода на „Каква музика Ви харесва?”, „Кой е любимият ви месец?” или „Коя е най-съкровената Ви мечта?” имаше и някои, които си изискваха направо  философски разсъждения, като например: „Какви хора са според Вас  проститутките?”, „Има ли смисъл от пробния брак и защо?”, „Кой според Вас е по-непостоянен – жената или мъжът?”. Или дори такъв компрометиращ и автора си, и отговарящия въпрос: „Ако Ви предложат, бихте ли живели в някой западноевропейски или американски град?”. За мото си беше избрал странното съчетание от две твърдения. „Целият живот е един чудесен миг” на Пушкин и „Докле е младост всичко е шега, не хвърля сянка на сърце тъга; дори тъгата извор е на радост докле е младост, ах, докле е младост!” на Пенчо Славейков. След години Боян щеше да се чуди как може в главата на едно петнайсет годишно момче да се запечатат точно тези цитати от точно тези автори. Може би е осъзнавал още тогава, че всички сме толкова преходни и нищожни на фона на времето, че трябва да се опитаме да изживеем на пълни обороти всяка отредена ни частица от него.

    Като един истински любопитен и леко самовлюбен средностатистически комплексар, Боян не беше пропуснал да зададе архиважния за него тогава въпрос: „Какво мислите за собственика на лексикона?” и винаги започваше да чете първо отговора на него, след като му го върнеха попълнен. А отговорите бяха доста различни. В зависимост от това дали бяха на негов приятел или на някое момиче. „Нищо подозрително!”, „Много симпатично и добро момче. Чудни са очите му!”, казваха две негови съученички. „Симпатично момче, само да си премахне луничките”, „Упорит човек, с когото можеш да спориш за всичко и да те убеди, че бялото е черно” бяха пък оценките за него на двама приятели. Този вторият явно още тогава го е познавал отлично, щеше да си каже след доста време Боян. Но в онзи момент отговорът му се стори леко странен и сякаш пресилен. Не му се вярваше, че притежава чак такива способности да убеждава. И че е такъв изпечен манипулатор.

    През онова лято Боян си купи и първите истински дънки, „Райфъл”! Беше неописуема радост, която на всеки днешен тийнейджър би се сторила необяснима. Двайсет и един долара, от Кореком. Само във валутните магазини можеше да се купи такава прелест. Това си беше истинско събитие за всеки гимназист в онези години. През целия девети клас той пести от джобните си, за да може да си го позволи. Курсът беше три лева за долар. Доста страх набра, докато си купуваше по пет-десет долара на черно от чейнчаджиите. Търговията с валута тогава се преследваше доста строго от милицията.Ето защо, когато излезе от магазина с пакета с дънките под мишница, той целия грееше от щастие..."

www.helikon.bg/books/118/169177_piligrimat-i-zhivata-voda.html

Много добро, все едно съм в онези години...:)

Като се замислиш - децата и внуците ни нямат представа за много от нещата по онова време. Спорихме с едно 19 годишно момче на представянето на книгата ми. Той твърдеше, че в днешно време също не е лесно човек да намери нужната му информация... Слушах го с усмивка :) Той просто не знае какво е да няма интернет и мобилен телефон, например.

Чакахме уволнение и един приятел на моя приятел да се върне от моряклък и да донесе дънки...кви да са.

Времето на моето юношество!

Вече купих книгата и довечера я почвам.

голямо събитие да се докопаш до нещо вносно, да=

ще кажеш дали съм объркал нещо! :)

и чакам с нетърпение отзивите ти! :)

И то какви!!! Поздравления Хемингуей, много точно,и доста простичко , така д а те разбере и най неукия ,си предал атмосферата на ТОГАВА...господи какви времена бяха...докато те четях ,отново изникна пред очите ми огромната бадемова градина ,почти на брега на морето, с единствения орех в средата..лозовите масиви ,и малкото поточе което се спускаше от балкана...а как ухаеше тази градина през пролетта,мммм...да ти казвам ли че нищо от това вече не е останало...но има хора като тебе които поне умеят да го хванат в слово, и да ни го предадът и ни накарат д а си спомним...благодаря...поздрави

Благодаря и аз! Пак заповядай :) Ако ти попадне книгата се надявам да ти харесат още неща в нея...

уф пак ми е малко!! На мен все ми е малко!!! Дай още де !!!!:))))

Приятелко, колегата Кушел каза, че я имало в книжарница "Хеликон"! :)))

Най-вече, взаимоотношенията между хората - били са по-истински и непосредствени. Поздрави!

А иначе - човек е склонен да идеализира всичко, което е свързано с младостта му. Причините са понятни. Внимавал съм в романа описанието на онова време да бъде максимално близко до реалността тогава.

Как да не помня? В 11 клас бях когато дадох на един нигерийски студент български пари /не помня колко бяха/, а той ми купи от Кореком-а един чифт „Супер Райфъл” /някои им викаха „Рифле”/ . Сякаш бяха шити за мен /с изключение на дължината/.

подобна радост би предизвикал само някой супер бърз лаптоп или айфон/пад и т.п. :)

Адмирации :)

Ще се радвам, ако ти допадне.

Ми пообъркал си, според мен.
Магазините на Кореком(с което име хората се каламбуреха, че означавало КОРЕкция на КОМунизма) дали са съществували през 73-та не знам, но със сигурност 15-годишен тинейджър е било абсурд да влезе и да пазарува.
Курсът 3 лева за долар(на черно) беше актуален в началото на 80-те. Даже тогава имаше период, когато беше - 2.00-2.50 за долар.
От джобни беше невъзможно да се спести за дънки. В началото на 80-те кифлата с мармалад беше 5 ст.(през седемдесетте може и по-евтина да е била). Джобните се въртяха около тази цифра некъде. Тъй че, сметай дали за една година от джобни събираш шейсе кинта - съмнително.
Силно се съмнявам също, във формулировката на въпроса "Какво мислите за пробния брак" от началото началото на 70-те. Първо, терминът "пробен брак" е нов. Второ, тогава беше забранено, дори да се регистрират в хотел лица без брак.
Все пак, ти желая успех.

Хем казваш, че не знаеш дали е имало тогава Кореком, хем се изказваш компетентно :) Детайлите, на които си обърнал внимание са абсолютно достоверни. Включително това за пробния брак - взето е от истински лексикон от онези години просто :)
Благодаря за пожеланието! :)

Прочетох до заминаването за Москва.

Отначало ми беше малко лежерно, но тая книга е като загряващ мотор. Непрекъснато вдига оборотите и някъде след 50-тата страница върти на макс. Невероятно интересно ми е как успяваш да рисуваш такива възбуждащи еротични сцени с толкова премерен и възпитан език. Да не ти казвам, че с жена ми сте учили заедно руска филология в Търново и че тя ми разказа същата случка за оня откачалник по психология. Въобще книгата е супер и съм я захапал здраво. Като я завърша, ще направя един постинг за нея. Честно казано, много приятно съм изненадан. Ако беше и написана на хулигански език щеше да е още по-добре. :)

Радвам се, че ти харесва. Не си от хората, които се впечатляват лесно ти.
Като я дочетеш ще ми е приятно да обсъдим нещата, които са те впечатлили :)

...каква носталгия ме заля!!! Няма да мирясам, докато не прочета цялата ТАЗИ книга!!! (вече знам къде мога да я намеря и да си я купя) :)

Приятно четене! И - очаквам отзивите ти :)

Много точно е описано тогавашното време - и с лексиконите, и с ВЕФ-а, и с дънките от Кореком. Така си беше. Да имаш дънки беше много престижно. Изобщо всичко корекомско ни се струваше красиво. Спомням си как брат ми намаза копчетата на телезивора с единствената ми корекомска покупка - лак за нокти. Голяма разправия падна после.
Романът обещава да е интересен, а публикуваният тук откъс ме върна носталгично в миналото.

за Диманша .
Така беше тогава
и на село :)