ДИАЛОГ   С   ДЖОН   ЛЕНЪН

( R.I.P.)

 

Здравей, приятелю Джон!

 

НАЧАЛОТО

 

    Да, знам, че веднага ще ме нападнат: „Какъв приятел на Сър Джон Ленън си пък точно ти?! Я се осъзнай колко си дребен!“  И така на татък, и тем подобни... Съвсем справедливи забележки, впрочем. Но те не ми пречат да си поговоря с теб и да те чувствам свой приятел. Всуе се напъват да ни разделят, нали? Ти отдавна ни гледаш от „Горе“ или каквото и да е онова на небето... Отдавна сме разделени и този диалог е невъзможен. Но пък мога да си го помечтая, съгласен ли си?  На теб ли да казвам, че „С малко помощ от приятели“ всичко се постига.

    However… Нека да започваме, стига толкова обяснения. Хейтърите и без това няма да ми простят.

-         Ок, за какво искаш да си говорим, Алекс? – чувам да казва Джон и почти виждам леката му предразполагаща и приятелска усмивка.

-         За света...и за хората днес...и как той и те се променят...и докъде ще ни доведе това... Абе за какво ли не искам да си говоря с теб.

-         Хм, имаш ли достатъчно време за този разговор? Пред мен е цялата вечност, но ти още можеш да живееш истински. Защо ти е да пилееш толкова часове с мен?

-         Защото...  за да го живея този живот, трябва да се опитам да го разбирам, не мислиш ли?

-         Мисля, прав си. Но защо избра точно мен? Като виждам какви мъдри философи и поети има тук Горе, няма как да не те запитам това.

-         Защото владееш и Музиката, Джон. В съзнанието ми са останали думите на едно малко момченце, четири-пет годишно. Когато го попитах какво според него е Щастието, то ми отговори така: “Да знаеш, да можеш, да искаш, да го направиш и – да го изпееш...” Децата понякога могат да бъдат учудващо мъдри, нали? Не знам дали това момченце е намерило своето Щастие, но аз и до днес, след цели четиридесет години, помня думите му. Затова избрах теб.

-         Добре... А ти впрочем откъде си? Разбирам, че английският не ти е роден език. А средата е много важна, за да разбера как ти възприемаш света и какво той ти предлага.

-         Има една малка страна в Европа, на Балканите. Казва се България, едва ли си я чувал.

-         Не съм, признавам. В училище не бях от най-силните по география. Сега ще погледна набързо в справката тук за нея. Редовно ги актуализират, много са стриктни. Момент...

     Това прекъсване на разговора леко ме издразни, но в същото време ми стана приятно от това, че Джон подхожда така отговорно към него. Пък и едва успях да си направя поредното кафе, когато той се появи.

-         Готов съм за въпросите ти вече, Алекс.

-         Тогава да започнем с „Imagine“? Кажи ми, ти само мечтаеше за такъв свят или наистина вярваше в него? Че някога въобще е възможно да го бъде? Да няма държави...хората да се радват на всеки миг...да няма за какво да се бием и умираме...да няма религии, Рай и Ад...навсякъде да има мир...

Питам те, защото аз ти повярвах. Но след толкова години и битки съм все по-отчаян...

-         Сигурно съм го вярвал. Но за Рая явно съм те излъгъл, щом си говорим сега. Не е точно Рай тук, но е съвсем прилично.

-         Обаче сега те наричат „комунист“. Слушам в момента песента „Imagine“ в YouTube, и първият коментар под нея е, че това е песен за комунизма?

-         Хахаха, хората винаги са склонни да опростяват нещата. Да ги вкарват в измислени от тях рамки, да им сложат етикет и да ги класифицират за по-удобно. И за да могат да поставят разграничителни линии между тях. Без да разбират, че това точно най-много пречи за познанието... Аз не познавах много добре идеологиите, за да стана част от някоя. Просто се опитвах да разчета желанията на хората, на огромната част от тях...особено на младите хора. И знаеш ли, сега като ви гледам смятам, че доста от моите тогавашни мечти са станали до голяма степен реалност. Поне за една не малка част от човечеството...

-         В смисъл?

-         Ами в буквален смисъл. Къде са ви границите в Европа вече? Има ли част на света, където да не можеш да попаднеш за миг чрез Интернет?

-         Е, да – технологиите напреднаха много. Но това не промени хората. Не ги направи по-добри. Сигурно виждаш, че дневно умират над 25 000 деца по света, заради липса на вода и храна. Виждаш колко войни се водят. При това често използвайки религиите за предлог... А ресурсите на човечеството са предостатъчно, за да живеят всички прилично и в мир, нали? Стига да съумеем да се организираме и да ги използваме рационално. Нима алчността е намаляла у хората, които имат милиарди? Нима жаждата да се наложиш над другия е отслабнала? Понякога дори си мисля, че се връщаме назад, повярвай ми! Чувствам се досущ като онзи ваш „Глупак на хълма“!

-         Аха, сега сигурно ще ми кажеш, че често си слушаш и песента „God“ – „Аз не вярвам  във...“? Шегувам се, приятелю! Разбирам те прекрасно, но ми е трудно да споря с теб...А и не ни пускат оттук да се намесваме при вас. Няма как дори да говорим с хората.

-         Е, а сега как си говориш с мен?!

-         Теб ще те обявят за луд и никой няма да ти повярва, че сме общували, нали си даваш сметка за това?

-         Да, прав си...

Това го разбирам и харесвам защото ДЖОН ЛЕНЪН е универсален, и моля ВИ слушайте го редовно когато пишете може и да има ефект.

ОК, благодаря за съвета.

ЧЕРНИЯТ ДЕН ЗА ДЖОН!!!
ИМЕДЖЪН-ЛЮБИМАТА МИ ПЕСЕН!