Изпитвали ли сте това желание, чувайки някоя хубава песен с вълнуващ текст? Да хванете клавиатурата и да напишете нещо по текста на песента.
      Преди няколко дни ми се случи за пореден път. Вече поствах тук песен от този албум на група "Ария", която е посветена на незабравимия Рони Джеймс Дио.
      Сега ви предлагам линк към заглавната песен на албума - "Феникс".
      Това е текст  по легендата за птицата, която 500 години радвала хората с блясъка си и се отказала повече, уморена от непрестанния си полет. Но нейното падане и смърт толкова много натъжило хората, че тя възкръснала от пепелта и отново закръжила над земята...
      Чуйте първо песента и вижте оригиналния текст. А след това може да хвърлите едно око и на това, което съм написал :)
      Приятно слушане и четене! :)

 

Ф Е Н И К С Ъ Т

 

Кълбото огнено докосва бавничко водата,

Сънят си доверявайки на океана.

Звездите още се пробуждат в синевата

Но тъмнината се прокрадва...необятна.

 

Гласът на бурята се лута в планините,

На вековете границите обикаля.

Тревогите изчезват преклонени в дните,

А изгревът спасителен дори не се задава...

 

В небето нощно Фениксът повтаря

Движението на кометите безгрижно.

Подобен на Орел или на Демон ярък

Той бди над тайната „Безсмъртие“ вовечно...

 

Той гледа света ни - от горе и неотлъчно,

Без да се впуска да спори за грешките.

Тези от нас, що видяли са полета Му,

Са споделили възторга на всичко човешко...

 

 

И Фениксът живее, за да изгори

 

И пламенее, за да бъде жив!

 

Да не остане в тъмното залутан,

 

Когато Времето го призове...

 

А то му пие силите безспирно...

С товара на годините отминали притиска го...

И Фениксът очаква ористта си примирено.

Земята взора му привлича, вика го...

 

Самия него сякаш иска да притегли

Като скала, пронизваща Небето.

И пада птицата – болезнено светещо,

Но без капчица злост във сърцето...

 

И блясва пронизително преди да стане пепел,

За да възкръсне после от небитието...

 

Денят изгрява бавно, силен гръм небето цепи...

И мълнията в миг разпалва дивен огън.

Пробягва сянка някаква над пламъците слепи

И Фениксът крила разперва с волен стон!

 

Забравил силата на болката, смъртта отвергнал,

Той в новото си оперение проблясва.

И се въздига мощно в небесата, завистта изтръгнал

И възторга ни... Крилата огнени размахва...

 

 

Че той живее, за да изгори

 

И пламенее, за да бъде жив!

 

Да не остане в тъмното залутан,

Когато Времето го призове...
                                                                                                   23.06.2013г.

 /По текста на песента „Феникс“ на рокгрупа „Ария“/

 http://tekst-pesni.com/page/tekst-pesni-arija-feniks-slova

Ето го и оригиналния текст на песента "Феникс":

Огненный шар коснулся воды,

Океану доверив свой сон.

Звёзд ещё нет, близок час темноты –

Синей дымкой укрыт горизонт.


Голос грозы затерян в горах,

Где проходят границы веков.

Время тревог тонет в древних снегах –

До рассвета ещё далеко.

До рассвета ещё далеко...


Феникс в небе ночном

Вторит движенью комет –

Демон, или Орёл,

Хранящий бессмертия секрет.


Смотрит на мир с дивных высот,

Но не вступает с ним в спор.

Кто из людей видел этот полёт –

Счастье познал и восторг.


Припев:

Жить, чтоб сгореть, и сгореть, чтобы жить –

Не заблудившись во тьме.

Время придёт – за собой позовёт

Феникс, рождённый в огне.


Время силы крадёт –

Давит груз прожитых лет.

Зная, что его ждёт,

Феникс стремится к земле...


Камнем с небес, в яркий костёр,

Чувствуя боль, а не злость.

Но, прежде чем стать просто золой,

Он вспыхнет на миг ярче звёзд!

Припев...


Настанет день, и грянет гром –

Займётся от молний огонь.

Взметнётся тень, и над костром

Взмахнёт снова Феникс крылом.


Забудет боль, отринув смерть –

Сверкнёт опереньем своим.

Умчится ввысь, рождая вновь

Восторги и зависть земли.

Господин Идеалист,крайно време беше да се сетите,че освен ГЕРБ на земята съществува и изкуство!Измъчихте ме!:)))))))
Бъдете здрав!

Не съм забравял нито за момент, уверявам те! Оше по-малко бих го направил заради това недоразумение ГЕРБ :)))

Много ми харесва песента, както и твоя текст.

че ти допадат, Пролет :)

Символ на ... на прогреса, на идеалистите, жертвали живота си за прогреса на отечеството и светът.
Чудесен символ ...И орелът, почувствал, че умира, казват, с последни сили се издигал високо, високо във небето, свивал криле и падал като камък и се разбивал на скалите.
Така намирал смъртта.
Не в бавна и продължителна агония, а за миг ...
Стихът ти е съдържателен и интересен и напомня, че идеалистите в светът не са на свършване, не са се свършили.
ТА ТЕ СА СОЛТА НА ЗЕМЯТА, КАКТО СА КАЗВАЛИ ОЩЕ НАВРЕМЕТО.
Поздрави:ок

Благодаря ти за този коментар...сърдечно.

...POZDRAVLENIQ ZA TEKSTUT...ZVU4I VUZVI6ENO...