АНГЛИЙСКИ   ЗАПИСКИ

    Наскоро имах възможност и хубав повод да прекарам пет дни в Англия. Не знам дали на някого ще са му интересни моите впечатления от това посещение, но ми се иска да ги опиша съвсем кратичко тук.

   Краят на септември се оказа много подходящо време за подобна екскурзия до острова. Слънчево, топло, с още недокосната от есента зеленина по дърветата и поляните. У нас листата на дърветата отдавна капят, а тук зелените им корони са непокътнати. Това беше и едно от първите впечатления, които веднага се набиват в очи. Климат. Температурите варираха от 10 градуса сутрин до към 21 в ранния следобед. Нормално е в такова време човек да си ходи със сако, яке или пуловер. Но по улиците можеха да се видят доста хора само по тениска или потник. Ставаше ми студено само като ги погледна, но те си се чувстваха отлично.

    Сигурно заради специфичния климат в Англия почти няма ниви, а само тучни зелени пасища. Те са навсякъде извън градовете. Заградени с жив плет от храсти, по тях кротко си пасат овце или крави. Без пастир и без овчарски кучета. Едни пасища са по-големи, други по-малки. Кой колкото притежава от векове, явно. Но почти не може да се види обработваема за посев нива. Е, поне там, откъдето аз минах през тези няколко дни.

ХОРАТА 

    Те са най-важните във всяка държава. И винаги са ми били най-интересни. Много повече от музеите, паметниците или сградите. В Лондон веднага се усеща, че хората са доста по-спокойни и приветливи, отколкото у нас. Нямаше случай някой минувач да не се спре и да не отговори учтиво на зададен въпрос за някоя улица или спирка на метрото, например. Същото важи и за полицаите.  Нямаше случай продавач, сервитьор или кондуктор да не благодари учтиво – явно за това, че сте похарчили част от парите си за услугата, която ви предлага.

    Известно е, че Лондон е космополитен град. Може би най-космополитният. По улиците се движат хора от всички раси и всякакви националности. Но най-много, определено, са индийците. Те са просто навсякъде. И на рецепциите в хотелите, и в метрото и автобуса, и в такситата, и в заведенията и магазините. Някои си носят традиционните индийски чалми. Дори над полицейската униформа, забележете. Като най-многолюден бивш доминион Индия явно и днес е най-сериозния източник на евтина и научена да прислужва работна ръка за острова.

    В метрото, влака или автобуса можете да видите и много азиатци с дръпнати очи. Не съм ги разпитвал дали са китайци, виетнамци или от друга националност, но са доста. И видимо живеят и работят там, а не са туристи. Третата по многочисленост група са негрите. А от прословутите полски „водопроводчици“ аз поне не видях и следа – за пет дни не съм чул полска реч.

    В един от малките градове на север от Манчестър и Ливърпул  рано сутрин по улиците виждаме необичайна за нас картинка. По двойки или на малки групи от трима-четирима души по улиците бързат тинейджъри - ученици и ученички. Но или само ученици, или само ученички. Никога смесено. При това едните бързат в една посока, а другите – в друга. Явно училищата, в които отиват, са еднополови. Отживелица или традиция – преценявайте сами. Но е факт – в 21-ви век. Иначе вечер групичките младежи, които отиват към близкия пъб са си смесени компании.

    Хората-пушачи не са на почит в Англия. Нещо повече – аз, като един заклет пушач, се чувствах на моменти направо като престъпник или най-малкото като някакъв човек „втора ръка“. Навсякъде има табели със зачеркната цигара. Не е позволено да се пуши дори до входа на заведението или магазина – защото може димът да влезе вътре. Ако случайно го направите, някой веднага учтиво ви прави забележка. На прозореца в стаята на хотела ви има табелка с надпис, че е незаконно да се пуши тук и ви грози глоба от 150 паунда, ако си го позволите.



    Подобни надписи са навсякъде и наистина в един момент, ако сте пушач, започвате да се чувствате едва ли не като престъпник. Не знам дали точно това е накарало англичаните да пушат по-малко. Или този ефект е постигнат от цените на цигарите там – те са между 6 и 10 паунда за кутия (от 13 до 23 лв.). Според мен по-скоро е второто. Но и първото сигурно има своя принос. И един забавен детайл по темата – на летището в Манчестер видях англичанин, чиято електронна пура висеше на врата му, за да му е под ръка във всеки един момент – като животоспасяващо лекарство :)

    Съвсем друго е отношението към трудноподвижните хора. И към пешеходците въобще, впрочем. На всяка пешеходна пътека тротоарите се снишават до нивото на улицата, за да е по-удобно да влачите куфара си или да мине детската или инвалидна количка. Платформите за инвалиди са във всеки автобус. На паркингите никой не си позволява да заеме местата за инвалиди. Видяхме и инвалид, на който бе осигурен специален превоз до летището и човек, който да го съпровожда и да се погрижи за багажа му – явно от службата за патронаж.

    И на англичаните както и на нас им е писнало от безбройните реклами и зарибявки. Можете да видите входни врати на сгради, на които до пощенската кутия има специална табелка: „Не приемаме безплатни вестници, списания и брошури!“

 

АНГЛИЙСКА ИМ РАБОТА

 

    Не може да не спомена няколкото набиващи се веднага на очи отлики на английската реалност от всички останали държави. Нямам идея защо в Англия е прието така, но традицията се спазва явно от векове и никой не мисли да я променя, колкото и това да създава пречки на чужденците или дори на самите англичани.

    Първото са крановете на чешмите в баните и тоалетните. Те са два отделни – един за студената и един за топлата вода. И са достатъчно далеч един от друг, за да можете по някакъв начин да я смесите. Иди, че разбери кому и защо е нужно това? :) Добре поне, че в хотелите и по летищата са монтирани нормални смесителни батерии и кранът е един. При душовете също е един!

    Второто, разбира се, е движението по улиците, което е на обратно. Свикнал си да се огледаш наляво, преди да пресечеш. Поглеждаш – няма никой. И тъкмо да тръгнеш – чуваш отдясно приближаващите автомобили. Или обратно. Слава богу, че на всяка пешеходна пътека до тротоара има надписи „Погледни наляво“ или „Погледни надясно“. Поне в Лондон е така.

    Третото са монетите им. Ще кажете – какво по-нормално от това на една монета нейната стойност да е изписана с цифра? Е да, ама – не! На английските монети няма цифри. Само от едната им страна със съвсем ситен шрифт е изписана тяхната стойност. И, ако монетата е поизтрита от употреба или са ви нужни очила, за да разчетете стойността й, това си е доста неудобно както и да го погледне човек. Отделно от това и размерът на монетите не е показателен за големината на стойността им. Монетата от 10 пенса, например, е доста по-голяма от тази от 20 пенса. Но англичаните явно си ги познават и не им пука за останалите хора. Английска им работа. :)

     „Самомаркирането“ в супермаркетите е другото нещо, което за пръв път видях в Англия. В някои вериги магазини, като Tesco, на изхода вместо касиери има автомати за самообслужване. Маркираш си сам стоките чрез баркода, пускаш монети или банкнота в автомата и той ти връща ресто и касова бележка. Торбичките, в които да сложиш покупките си са ти под ръка до автомата, не са хартиени и не се заплащат. Явно евроразпоредбата, която наложи у нас да си плащаме за дребните кесийки с дръжки, за острова не важи или са си намерили вратичка.

    Другата изненада, която ви очаква на Албиона, са контактите в стаите. Те са различни, с три отвора и вашият сешоар или лаптоп няма да може да ги ползва без да си закупите адаптер срещу 10-тина лева. Нямам представа защо английските дупки в контактите трябва да са три, след като у нас и две вършат работа. Но може пък да е по-сигурно така, знае ли човек? :)

    

 

ЗА СГРАДИТЕ, МУЗЕИТЕ И РАЗНИ ДРУГИ НЕЩА

 

    Няма да разказвам за музеи – можете спокойно да ги поразгледате и в Интернет. Както този на Виктория и Албърт, така и Имперския музей на войната. Впрочем, покрай последния да ви кажа един смешен факт. Ако предприемете туристическа разходка из Лондон с двуетажните автобуси, ще получите още при влизането си слушалки, с които да си слушате екскурзоводски описания на това, което виждате по пътя си. Аз ги слушах на руски – той ми е по-добър от английския просто. И там този Имперски музей на войната беше наречен „Музей на империалистическите войни“. Едва ли е грешка на превода – по-скоро дългата ръка на бившето КГБ явно е достигнала и до там! :)

   Внушителни сгради има в Лондон. Като се започне от Парламента и Биг Бен, мине се през Уестминстърското абатство, което е само през една пресечка, зданията около Трафалгар скуеър, величествения Кралски съд, Бъкингамския и Кенсингтънски дворци, Лондонската кула, Тауър бридж до нея, катедралата Св. Павел и стигнете до първия МОЛ в света – „Харод“.

   Отварям тук една скоба – парламентът на Англия е ограден с два реда висока телена и железна ограда. Пиле не може да прехвръкне. И по външната част на оградата има табели, които ви информират, че преминаването през нея е сериозно престъпление и се наказва строго от закона. Това го вмъквам за ония у нас, които се възмущаваха доскоро, че нашето Народно събрание също бивало ограждано при протести...

    И още един интересен детайл. От двете страни на статуята пред Бъкингамския дворец има две скулптури – на мъж и жена. В ляво е мъжът, който държи чук, а в дясно – жената, която носи сърп. С две думи – „Рабочий и крестьянка“. Нищо не намеквам, просто факт. :)

    Парковете на Лондон са уникално красиви и поддържани. В езерото на „Сейнт Джеймс парк“ ще видите какви ли не патки, юрдечки и лебеди. Че дори и огромни пеликани, с които можете да се снимате. А сред многобройните цветя и храсти ще откроите и нашенските тикви и тикви-кратунки, които си растат съвсем царствено.

    Най-големите опашки са за Виенското колело на Лондон – „Лондонското око“ и за музея на Мадам Тюсо. Многолюдно е и при смяната на конния караул, както и пред Бъкингамския дворец, разбира се.

     Толкова засега от мен. Обещах да бъда кратък, а те се събрали 4 страници  Дано са ви интересни. :)

   

"Традиция" - това е ключовата дума. Нещо, което у нас не само не се зачита, а се потъпква... Народ, който не пази традициите си, е обречен на изчезване, на претопяване... Държава, която руши народните традиции, е антинародна...

И аз винаги съм твърдял това. То ние тук от водене на войни и от робства така и не сме си създали традиции... Освен една - да правим каквото можем напук на властта и правилата :)

хубава беше разходката в твоята компания:))))

Пак заповядай! :)))

Поздрави от мен. Навярно съм ви бил полезен с моите постинги за Лондон

Благодаря за интересната разходка! Надявам се да има продължение.

И аз първият път мислех, че "no smoking, значело "пушенето забранено", а то било "забранено за хора със смокинги"!:-))

Хубав постинг!

четох ги с интерес. Благодаря! :)

Ако се сетя още нещо - може да го продължа, да.

Имаше и едни в смокинги, отиваха на сватба :)))
В Сохо е спокойно иначе, добре са нещата икономически явно :)

И затова ти хванах куп "грешки" :)
Самомаркирането го има и у нас - в Промаркет примерно, но малко хора го ползват, защото не е удобно.
Кранове за чешмите - двойните, са си екзотика, но в по-добрите хотели са си европейски.
За контактите в стаите си е така, но винаги на рецепцията ще ти дадат техен си щепсел като поискаш, няма смисъл да си купуваш.
Колкото до Парламента - лично аз съм влизала там и имам снимки. Не дават да се снима вътре в залата, но преди това може. Беше преди 3 години, сега толкова ли са затегнали мерките?
Бях и в музея на мадам Тюсо, по-скоро някак да си сбъдна детска мечта, защото майка ми беше донесла брошура от нейното посещение там, която ме впечатли като малка и държах да го видя. Нищо особено, можете спокойно да го пропуснете.
Както и смяната на караула пред Бъкингам - пълна и протяжна скука. Зрелището е на кота нула, само тълпи от туристи, които също се възмущават, че е гола вОда.
Била съм два пъти в Лондон - общо към 11 дни, изкарахме си чудесно, пак ще отидем сигурно, но тези общоприети забележителности не са онова нещо, което ме кефи там. Харесва ми атмосферата, ходихме на изложбата на Леонардо в Националната галерия, в Ковънт гардън, Уиндзор, после обиколихме и Стоухендж, Бат, има какво да се види и наоколо.
Колкото до пушенето - пушат си хората пред пъбовете и се сближават, даже им харесва. :)

Точно така е - дадоха ни адаптер на рецепцията :) Но ако оставаш да живееш в Англия - трябва да си купиш, нали?
А за крановете - и аз същото съм написал: "Добре поне, че в хотелите и по летищата са монтирани нормални смесителни батерии и кранът е един."
Благодаря ти за коментара и - заповядай отново! :)

неща. Редно е да се каже, че ингилизите блъскат от тъмно до тъмно и то за да свържат двата края. Те буквално цепят пенито на две. Защото цените, цените в Англия са ужасяващи.

На всичко отгоре страната е излкючително скучна и постна; в нея цари стерилна атмосфера. Всичко това, съчетано с отвратителния климат, тласка англичаните към алкохолизъм, който е МАСОВО явление.

Понеже съм живяла в Германия повече време от това в Англия, там атмосферата е в пъти по-стерилна, скучна и постна. Немците също си цепят центовете на две.
От Германия най-много ми харесва Бавария - там е по-интересно, но нагоре Франкфурт, Брауншвайг, където съм живяла си е скука на квадрат, въпреки ежеседмичните им "бирфестове" с наденички по площадите.
В Лондон и двата пъти, когато бях, времето си беше прекрасно като вторият път бях през ноември. Тръгнах от София на минус 3 градуса, сняг и виелица, а там беше 15 градуса, слънце и хората ходеха без чорапи и по къс ръкав. Цените на хранителните продукти в големите вериги като Tesco са си съвсем прилични - като нашите цени, даже сьомгата им е по-евтина. :)
Иначе цените на услугите са високи, но това е навсякъде в Европа - къде повече, къде по-малко.
Не те знам къде и колко си бил в Англия, но от мен - много ти здраве, на мен ми харесва в Лондон, чувствам се чудесно. Пък ти си бълвай колкото си щеш.
Пояснявам горното само за хора, които не са били там и може да ти се вържат на глупостите.

Англия със всичките й закони и правила е подходяща за живеене за всеки работещ съвестно човек. Там бих живяла и работила спокойно.

Здравей, Алекс,
винаги ми е приятно да чета за Лондон.
Даже от доста време си имам пътеводителя на NG за Лондон
и съм го изчела от - до :)
Имаме приятели там, които ни викат на гости от години,
но все не остава време! Може би трябва вече да се организираме...
По всичко личи, че си изкарал чудесно. Радвам се!
За мен тази година бе срещата с Париж, с Венеция, с Алпите, със Залцбург - градът на Моцарт, да не пропусна Милано и красивата Швейцарска ривиера - Лозана, Веве, Монтрьо и накрая Женева, в едно страхотно пътуване
със съпруга ми, баща ми и брат ми :))
Надявам се скоро да ми остане време да напиша и аз един такъв хубав като твоя пост - пътепис! :)
Успешна нова седмица от утре и усмивки,

Ели
__________________________________
пп : В Англия освен в Лондон, ми се ходи в Ливърпул -
обичам си Beatles, а също и в Корнуол - невероятно красива
природа има там, предразполагаща за релакс и мечтание :)

аз съм образован, интелигентен и опитен човек. Аз никога не дрънкам и не пиша глупости.

Не се опитвай да учиш по- учените от теб, защото ти си само едно анонимно лайненце от циганската махала на Европа!

Глупостите тук ги пишат такива кухи лейки като теб- тъпи путки с килийно образование и пилешки мозъци. На всичко отгоре си и дупедавка, чуждопоклонничка и родоотсъпничка.

Това, че в Англия е скучно, не означава, че в Германия не е скучно. Ти си толкова тъпа, че изобщо не можеш да мислиш логично!

А си и лъжкиня! Цените на ВСИЧКИ стоки във ВСИЧКИ английски магазини са ТРИ ПЪТИ по- високи от българските. Нас ще лъжеш ти, простакесо, чунким не сме били там и не сме видели.

Ето ги и цените: един хляб- 5 лева, 1 сандвич- 5 лева, една бира в кръчма- 7 лева, кутия цигари- между 20 и 30 лева! Ужас, ужас! А товята сьомга струва тук 30 лева, а в Англия 80 лв. Пак те излових в лъжа, дрисличке лъжлива!

Недей да лъжеш, тъпа краво, не се опитвай да ни правиш на абдали.

Абдалът си ти и тъй като всеки съди за другите по себе си, смяташ, че и ние сме таъпанари като теб.