Косово поле

/посветено на битката от 15 юни 1389 г. между сърбите на цар Лазар и армията на султан Мурат – по мотиви на едноименната песен на Кипелов/

Мое поле – без начало и край,

Мое поле, пропито дълбоко с кръвта ни,

Какво те очаква тук всеки днес знай –

Изпепелени църкви, майки поругани.

Не ми е съдено земята свята да напусна

И ще се върна там като звездата падаща.

И с вятъра аз като сянка ще се спусна

Върху сломеното сърце на армията гинеща.

Косовско поле, поле на Косово,

Черните врани се вият над теб.

Тук беше границата на света със вражеската сила.

Тъмната сила, пленена под знака на Дявола.

Тук паднахме за кръста, за земята наша мила

За да разцъфнем в пролетта със маковете алени.

И нека Небето с порой да измие кръвта ни,

И да отсъди справедливо паметта на жертвата ни.

Не бях венчан със теб, прости, любима,

Но моля те – стани на бъдещ воин ти невеста!

Косовско поле, поле на Косово,

Черните врани се вият над теб.