Има една малко известна у нас песен на "Песняри" - "Викът на птицата" се казва. Текстът й е по стиховете на поета Юрий Рыбчинский. Емоцията на тази песен ме преследва от доста години. Бях много силно впечатлен още първия път, когато я чух. И днес написах нещо. То не е превод на текста, а по-скоро следва сюжета на песента. Не знам дали ще ви хареса. На мен просто ми олекна след като го написах...
Ето го:
П Т И Ц А Т А
По мотиви на Юрий Рибчински
Изгаряше го дива, сляпа ревност.
Душата му се гърчеше до смърт.
И нямаше за чувството му тленност -
Разяждаше до корен цялата му плът.
Той знаеше, че е могъщ вълшебник.
И дълго чуди се какво да избере.
Разлистваше магическия си учебник
Докато не разбра какво да нарече...
Дали любимата във камък да превърне -
За да посяда там привечер ревността му?
Дали като дърво да я накара да осъмне –
В чиято сянка да се крие гордостта му?
Или пък чаша от снагата да извае -
За да отпива с нея от страстта гореща?
Или поток, скалата що дълбае –
За да отнася бързо мъката човешка?
Умислен той се вглеждаше в небето
И там намери отговорът верен –
Да бъде птица тя... Да рее над полето -
Красива, недостъпна, ненамерена...
Възмездието му да носи на крилата си
За своите лъжи и за неверността си.
Да отнесе на края на света и красотата си
За да не го преследва вечно и в съня си...
Превърна я в голяма, силна птица.
И пусна я да отлети на воля.
А сам затвори се като във гробница
За да не вижда другите щастливи хора...
С годините стопи се ревността му.
И болката, и любовта – отминаха.
Събираха се често със приятели
Пируваха до утрин пред камината...
Понякога донасяха му вести за любимата
Как бродела безцелно над моретата
И как при него да се върне искала
Във стария си облик – за да го обичала...
И ето че веднъж, след лов успешен,
Донесоха му те убита птица.
Позната стори му се, гледаше унесен
На раната й, зееща в гърдите...
Крилото й прекършено висеше,
Но пак се виждаше, че е красива.
Погледна във очите й и се потресе –
Видя във тях забравената си любима...
Отново бяха заедно, помисли си...
И сякаш нещо стисна го жестоко
За гърлото... Не спря сълзите си,
А коленичи и се преклони дълбоко...
Остана дълго...свел глава
Пред мъртвата крилата годеница
И молеше за прошка любовта
Която тъй безумно бе превърнал в птица...
Не бе могъл да й прости, а него?
Кой може него да прости, че я уби?
Нима сега ще бъде вечно негова?
Прегърна птицата и изведнъж се вкамени...
Ето ви и песента:
това е идеята, да...
Поздрави!
Някак пречистващо ми подейства...
Благодаря ти! :)
Пиши, а пък ние с удоволствие ще четем.
Поздрави!
Пиши, а пък ние с удоволствие ще четем.
Поздрави!
Ревността може да ни изяде докрай понякога...
24.11.2012 17:04
направо стиска за гърлото...
Адмирации, отново :) Останах без думи.
Хубава вечер и благодаря, че направи и моята такава...
Поздрав от мен с това....
Sad Beautiful Piano Cello music
http://vbox7.com/play:2451a1af
Някак ми асоциира тази музика с мислите
за полет на самотна птица.... и написаното,
което много много ми хареса....
Поздрави!
river
Адмирации, отново :) Останах без думи.
Хубава вечер и благодаря, че направи и моята такава...
Заповядай отново, ще ми е приятно!
Поздрав от мен с това....
Sad Beautiful Piano Cello music
http://vbox7.com/play:2451a1af
Някак ми асоциира тази музика с мислите
за полет на самотна птица.... и написаното,
което много много ми хареса....
Поздрави!
river
Благодаря за поздрава! :)
06.03.2013 09:36
Спрях да се смея, Господи,
Спрях да се смея.
В асма превръщат се дните ми,
Под асма не живея.
И буца заседна в гърдите ми,
И буца от пръст покосена.
На две се разцепи от „тихо е”,
На две от стрела изявена.
Червено-кално е от почвата разорана,
Червено-кална е кръвта в сърцето.
Червено-кално се стича на струйки в мене.
Червено-кално е, как да се смея,
червено-кално е
след дъжда на земята.