В "Пилигримът и живата вода" има едно стихотворение, което завършва с горния въпрос. Вчера се опитах да му намеря отговор. Ето какво се получи в резултат:

Какво ли правят хората със красотата?

 

Дали я заговарят или само от далеко

С усмивка, някак тайно, й се радват?

Дали в душата им откликва като ехо

Очарованието? Или скришом страдат?

 

Защо да страдат ли? Ами защото

Ръцете им болят - да я докоснат

Тъй както четката рисува по платното.

И ги измъчва тази невъзможност...

 

А може би решават да я скрият

В сърцето си и с него да я носят?

С най-топлото в душата си да я покрият

И да я пазят там и тихо да се молят:

 

„Да я запази Бог и все така да е красива.

Усмивки да ни носи и да е щастлива.

Да й се радват дълго слънцето, водата.

Приятел верен да й бъде и съдбата...“

 

Какво от туй, че няма да я имат

Единствено за себе си? Не бива

Във собственост превръщайки я да убиват

Умението й душите ни да прави по-красиви.

 

Защото истинката красота без свободата

Да бъде себе си - в бездушност се обръща.

И този, що на птицата прекършил е крилата,

Не ще дочака песента й в празната си къща.

 

И няма как светът ни да спаси от нас самите

Затворената в клетка тъжна красота.

Ще се изнизват грозни и безмълвни дните

И гузни ний ще тънем в алчната си самота...

А ритъмът на словото е безпогрешен.

и да замисля... Благодаря ти! :)

Въпреки,че пишете за друг вид красота ще Ви нахвърлям нещо за красотата,която ми въздейства,Уважаеми господин Идеалист.Тя е атрактивна дори когато нямам възможност да я имам.Никой не може да има всичко,което му харесва:).Истинската красота е "неутрална" и не може да причини мъка.Истинската красота е напитка за възприятията,задъхване,вцепенение и възхита.Притежавам няколко парченца истинска красота,които са ми безценни и с годините те не са се обезцветили:).
Поздрави.

Днес в Русе всичко беше хубаво и времето и гарадът и мехатана и жена ти. А стихът е още по-хубав.

Точно тази красота имам предвид...която е създадена, за да радва.

ви чакаме двамата! :) Благодаря, Куш!

...и вярно, до болка вярно.

красиво и мъдро...
и песента... повече от прекрасна...
поздравявам те, сърдечно..

е направо кощунство да искаш да заключиш красотата...да я превърнеш само в свое притежание...да я криеш...

Радвам се, че ти харесват

Това ми хареса!

че оставя от себе си и прави също толкова красиво всичко, до което се докосва - наистина е кощунство да се крие егоистично...

"И гузни ний ще тънем в алчната си самота..."
Благодаря ти, Ице! :)

Не би могъл дори и да иска да я скрие в тайната задна къща- та Красотата , ще превърне и него и намеренията му Без мислени напъни да покрие Светлината!

не разбират колко обречено е едно такова усилие - да я скрият...

Виновен си,че ме накара да се размисля философски за красотата:)))))
Нещата,които виждаме като красота всъщност са къде съзнателна,къде не дотам съзнателна асоциация с елемент от най-висшето вътре в нас самите.Желанието за притежание идва от стремежа ни да се обвържем по-силно именно с тази висша част от себе си,а материалният израз на възхитата ни(картина,музика,човек...) го използваме като мост,по който да стигнем до тази ни част:))))

И какво стои зад тези представи...

Поемам вината. И мезе ще се намери...:)))

образи ги пречупваме през своите сетива, да...И през съзнанието си...

Красива съм. Да, аз зная,
нещо друго, моля, ми кажи,
че красотата е от ден до пладне,
а после в снимките мълчи...
Красива съм! Не ме интересува!
Красотата е миг от пролетта...
Важното е кой ще ме целува,
кога до мен подремне старостта...
Красотата понякога е наказание,
избират те, преди да избереш...
И винаги е сляпо изкушение,
опитай без очи да я съзреш...
че онази красота незрима,
от едно сърце, която гледа те направо,
превръща грозното лице в красиво,
ако душа красива има.
Когато видиш красотата
с очи от нея запленени,
а усетиш във душата
всички чувства онемели -
на лицето красотата ще се спепели,
грозотата на сърцето щом гори...

Определено й се радват.:)

Наистина е като миг от пролетта...Поне човешката красота, физическата. Важното е, че другата, духовната, можем винаги да я носим в себе си и да я даряваме на другите...

ако красотата ти се усмихне, нали? :)

Да. Така е. :)

Не знам какво правят, но би било добре да я създават...
Поздрави!

Така е...
Но е дяволски мъчна тая работа - създаването на красота...:)

Красотата, неподвластна на егоизма и блясъка на прожекторите, радва с пълната си светлина. Създадената с труд, упорство и талант и поне една свежа и прогресивна идея красота, одухотворява не само създателя си, но и всичко, до което се докосне впоследтствие. Затова си мисля,че истинската красота живее там, където непокорният и съзидателен човешки Дух, й дарява Живот и я предава от поколение на поколение...

А кой ли би обхванал красотата
във всичките и сложни измерения!?
Тя щедро е разстлана по земята,
от нея търсим чар и вдъхновение,
тя дава ни на птиците крилата,
но и сама е птица. И не може
да бъде притежание. Богат е
човекът със сърце да се тревожи
от светлата и приказна магия.
Болезнената радост да я срещаш
и да потъваш в нежната стихия
е участ - неизменна и гореща.
Погледнеш ли в очите и свещени,
за миг попадаш в плен на изкушение
да полетиш в безкрайната вселена...
Една игра на живо въображение...