Няма как да избягаме от този въпрос - "Какво ще остане след нас?". Сигурно и вие сте си го задавали или си го задавате периодично. А дали трябва нещо да остава изобщо? Кому би било нужно? При 7 милиарда човеци - къде ще му излезе краят, ако всеки започне да оставя по нещо... :)

„Да искаш нещо да направиш.
Да искаш нещо да дадеш.
След тебе нещо да оставиш...“

 

Н А С Л Е Д С Т В О

 

Какво е онова, което ще остане

След нас? С какво ще ни запомнят,

Когато за душите ни покой настане

И кажем сбогом на забързания свят?

 

Дали това е споменът за нас самите -

Постъпките ни, добрините и злините?

Уви, те също ще изчезнат, заедно със дните

на близките ни хора и на враговете...

 

Децата ни до време живи ще ни пазят...

Но след това, когато те самите ни последват?

Дали изобщо трябва нещо да оставяме

И нужно ли е някому това наследство?

 

Едни от нас да трупат вещи се орисаха

Да им робуват - кътайки пари, богатства...

А други просто не видяха смисъла

На този свят и на безкрайните митарства.

 

Дали изобщо някому били сме нужни?

Защо родени сме, ако на пръст ще станем?

Дали да питаме безспир или безгрижни

Да търсим щастие, наслади...да мечтаем?

Стихото е страхотно, но ако имам право да давам съвети... по-добре е да търсиш щастие, наслади... и да си мечтаеш.
Поздравления!

Немалко философи, писатели, поети са поставяли този въпрос... Всеки оставя нещо след себе си - краткотрайно или по-дълготрайно...

Те въпросите не питат кога е време - просто си се задават... :)
Благодаря!

На близките си, да ги дарим с Любов...
На далечните си,да ни доят като стадо...
На себе си?...
Не знам.

Някои оставят красиви или мъдри неща...други - уродливи...

Сме! :)

Странно...Никога не ме е вълнувал въпросът какво ще остане след мен. Просто съм действала, когато съм считала за необходимо.
А може би трябва? Колко ли поразии съм оставила след себе си? :)))

ПП. Извинявам се намесата в мъжката компания :-)

Хубава песен, Идеалист! Хубав ритъм!
Хубаво стихо!

Пак заповядай! :)

Колкото до поразиите - тях всички ги творим, мисля :)

Много много обичам тази песен...двете праскови и двете череши казват много повече от две ...като детска песничничка за възрастни -"... Щом този свят от памтивека грешен - ще наследи от мене , подир мен - две праскови и две череши !"

П. П. С почит наблюдавам - деветдесет годишния старец , който посажда дърво- Орех ...отговора е в годините!?!

всичко е такова... каквото трябва
да бъде... и всичко има своя
смисъл...

Хубава е музиката :)

дано... :)

Каквото сме направили, това и ще оставим. Дано да е добро!

Колкото - толкова! :)

Какво ще оставим след нас зависи от това какво сме самите ние. Заслужава си човек да остави спомени за доброта и любов, те не се забравят. Преди две хиляди години дойде един Човек в името на любовта...Все още не е забравен, а наследството му е станало огромно:)

е дошъл някой от някъде преди 2000 години - не знам. Не съм вярващ. Но за добротата и любовта съм с две ръце ЗА :) Както и за Вярата, ако тя прави хората по-добри и не се убива в нейно име.

Остявят такива като Ботев. От нас нищо няма да остане. Пък и какво ти пука, когато станеш на първична материя. :)

същия въпрос. Така, както ни го оставиха на нас.

това се питам и аз - дали да ми пука? :)))

с това забързано време сигурно все по-малко ще се питат хората такива неща...

препоръчвам за четене Омар Хайям:))))

по-малко ли е мислил? :)))

"Какво ще остане след нас?". Дежурният отговор -- "След нас и потоп!" ;)
Не ми харесва този въпрос, защото предполага, че трябва задължително да оставя нещо след мен, за да получа одобрението на другите хора. Ееех, мили балкански комплекси! Не е важно какво върша, по-важно е мнението на другите. И в никакъв случай не трябва да правя нещо неприемливо, защото.... после ще има да ме одумват. Че може и лошо име да ми излезе. :)
А защо трябва да оставим нещо материално? Добра дума или просто една усмивка струва много повече. Добрите хора оставят добри неща след себе си; лошите хора - обратно. А има и хора незабележими, мижитурки, които нищо не правят и нищо не оставят... :)

Добро да е утрото Ви,
Благодаря Ви, за трудния въпрос!
Наблюдавах внимателно растящите си дъщери и появяващите се приятели. Трябваше да внимавам с разхождането си из апартамента.
Събрах ги и казах-"...ще се оттегля в близкото село и се захващам с градинарство...".
Отговорът бе- "...ами ние, трябва ли да работим там..?.", казах- "...не, ще идвате за реколтата...".
Бавно и внимателно започнах с дърветата и многогодишните треви.
Не, откритието не е мое, а е от животинския свят, старият водач се оттегля.
Доволен съм от решението си, защото 4-те внучета пораснаха и подсещат- "...да посетим дядо на село...".
Всички сме различни, това ме радва мен, но всеки си избира края.
Всяко настояване за правота е грешка, защото черешата е през май, а гроздето е през септември.
Отглеждаме децата си, но Те са само наше подобие, но различни и настоятелността ни, ще ги превърне във врагове.
Не, не намирам разбиране от съседите-"...защо се блъскаш, а може да си на топло в града...".
Това не ме притеснява, защото ще умра здрав и внезапно, без да ги обременявам. Така умират дърветата, дават, но не плачат за удобства.
Дали ще разпродадат книгите и ще изсекат дърветата, това е Тяхно право?
Приятен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.

Само дежурния отговор не мога да приема :)

Благодаря и аз! И - поздравления за избора ти. Никога не съм разбирал родители, които искат да използват живота на децата си като допълнение към своя собствен...

не казваш, значи! :)))