КАКВО ДА СЕ НАПРАВИ?

 

    Светът е в криза. Европа е в криза, която се задълбочава. България не е излизала от кризата. Глътка въздух поехме само в първите 2-3 г. след влизането ни в НАТО и Европейския съюз. Вече трета година доходите на хората са замразени и реално стандартът им на живот спада.

    Няма национална антикризисна програма. Още по-малко има такава, която да е приета с консенсус и на базата на широк дебат и ясни принципи. Една след друга се обявяват „реформи”, които водят единствено до съкращаване на социални придобивки на българите.

    Безработицата достигна критично ниво. Нацията е болна в буквалния смисъл на думата – само инвалидите са 800 000. Фалират стотици фирми ежемесечно. Междуфирмената задлъжнялост е на пределни нива. Общините трупат все повече дългове. Болниците също. НОИ няма пари за пенсии. Здравната каса – за лекарства. Съдия-изпълнителите са затрупани с дела за събиране на дългове. Расте ежемесечно битовата престъпност. Достигнахме първото място по корумпираност като държава. И предпоследно по усвояване на еврофондове.

    Все повече сънародници напускат родината си в търсене на препитание.

    Протестите зачестяват и скоро ще преминат границите на законността.

    В същото време управляващите спечелиха местните и президентски избори. Не беше проявен очакваният протестен вот. Половината от българите не излязоха да гласуват. ГЕРБ продължават с хаотичните си ходове. Без да търсят активно конструктивен диалог с обществото.

    Защо избирателите не виждат алтернатива на Б. Борисов и ГЕРБ? Нито в левицата, нито в традиционното дясно, нито в националистическите формации? Може ли гласовете за Меглена Кунева да се нарекат алтернатива? Или те са по-скоро знак – че има търсене за нещо ново, за професионализъм, за диалог?

    В обществото ни има дефицит на идеи, които да обединяват хората. И да ги накарат да застанат зад тях. Ясни идеи, реално изпълними идеи, добре обяснени идеи, носещи добър ефект идеи.

    В същото време има много несигурност, страх и тотална липса на устойчиви правила и ясна перспектива. Тези, които имат пари – пестят и чакат по-добри времена, за да инвестират и купуват. Тези които нямат – все повече се опростачват, поболяват, полудяват и марганилизират.

    Държавата продължава да е мащеха за гражданите си. Да ги манипулира, лъже, рекетира, ограбва. Гражданите продължават да мамят държавата си – при всяка открила се възможност и по всеки начин.

   Закономерен е въпросът – какво трябва да се направи? И другият въпрос – кой иска и може да го направи?

   Ще се опитам да формулирам възможен механизъм за намиране на отговора:

1.     Да се спрат веднага всички хаотични промени и приемането на безброй нови закони и правила. Да се седне на масата на преговорите за подготовка, обсъждане и приемане на Национална антикризисна програма. И законова основа за нея. Ако трябва 6 месеца да се подготвя и обсъжда, но да се приеме с максимален консенсус и поне с ѕ мнозинство в Народното събрание.

2.     За изпълнението на тази програма да се сформира ново Правителство на националното съгласие. Може пак Б. Борисов да е премиер – важното е в правителството да е представена максимална част от обществото. Сериозни реформи и изход от криза се постигат само с висока степен на съгласие.

3.     Да се отстоява пред Европейската комисия средствата за България през новия планов период да бъдат съобразени с тази програма. Да се поиска предоговоряне на някой разчети и механизми от Договора за приемането ни – тогава никой не очакваше да сме в такава обща и дълготрайна криза.

    Ще се съгласят ли от ГЕРБ на такъв подход за намиране на верните решения? Едва ли.

    Ще се обедини ли опозицията, за да ги поиска настойчиво? Едва ли.

    Има ли в момента лидер, партия или движение, което да представи сериозна алтернатива и да привлече симпатиите на мнозинството от българите? Мисля, че няма. Поне това показаха на изборите.

    А защо няма? Едва ли е защото ни управляват добре. Тогава?

    Няма интерес да има ред в обществото, ясни правила? Възможно е.

    Народът ни още не е готов да спазва правилата на демократичните развити общества. За повечето българи демокрацията означава свободия. Или възможност за бързо забогатяване – без да се влага много труд и мисъл. Когато българинът отиде да работи на запад – там спазва правилата. Защото никой няма да се церемони с него и ще го изхвърлят. А тук смятаме, че можем да правим каквото ни се иска. Но така си отслабваме държавата. И тя после ни го връща тъпкано. Омагьосан кръг, нали?

   И все пак – има ли начин да се спечели доверието на повечето българи в името на една сериозна промяна? Кое би накарало разочарованите и лъгани от кого ли не хора да излязат и да гласуват масово след година и половина за някого?

    Мисля, че може и да има – ако се поставят ясни и конкретни цели. И се покаже резултатът от тях за хората. Ако се посочат начините по които ще се направят промените.

   Ще се опитам да формулирам няколко примера за такива цели.

1.     Да се престане с непрекъснатото променяне на правилата във всички сфери на живота. Стигнали сме до положение, при което дори отсъствието на законотворчество би било по-добро решение – колкото и да са ни несъвършени сега законите. 22 години ги пишем и променяме. От идването на власт на ГЕРБ са приети или променени 170 закона и 1600 нормативни акта. И докъде стигнахме? Целта трябва да бъде законите да се променят само с максимален консенсус и след задължителното им апробиране в реалния живот. Това нашето нормотворчество сега е истинско безумие. Сигурен съм, че в една Англия, Франция или Австрия, примерно, годишно се променят или приемат десетки пъти по-малко закони. Да не говорим за произтичащите от тях правилници, наредби, инструкции, методики и т.н. Този, който иска властта нека да заяви ясно – ще променяме закони само с ѕ мнозинство. За да няма лобизъм, партийни и мафиотски интереси и законотворчески брак. Докато не се убедим, че един закон наистина е нужен и се приема от всички – ще караме по стария. Докато не се убедим, че за прилагането на един нов закон са налични всички необходими ресурси (финансови, технически, организационни, кадрови) – никакво приемане. Докато не го разясним добре на всички, които той касае и не подготвим администрацията, която ще го прилага – никакво влизане в сила на нов закон.

2.     Да се предприемат конкретни действия за спазването от всички на действащите правила. Това е много по-трудна задача от първата. Но е крайно време да я започнем. Стъпка по стъпка, но – последователно и неотменно. Нека посоча няколко примера, за да бъде по-ясна целта:

-         незаконното строителство – то от край време е нерешен проблем. Засега се опитваме да го решим като се събаря построеното. Резултатите са повече от скромни. А защо да не позволим на собственика да си плати, за да запази строежа? Стига построеното да не пречи, разбира се. И да отговаря на градоустройствените норми и планове. Да си плати с 50% отгоре. Или със 150% отгоре. От това ше има полза и държавата, и той. Но ако не иска да плати и не го премахне доброволно сам – просто да влиза в затвора. И да стои там, докато не изплати със собствен труд това, което държавата е похарчила, за да събори незаконния му строеж. Другият вариант е строежът да се конфискува от държавата – стига да е нужен и полезен за нея.

-         укриването на данъци и на обороти – друг много сериозен проблем за държавата ни. Как да накараме хората да си плащат коректно? Можем ли да сложим данъчен във всяка фирма? Дори и да можем – няма ли той да се корумпира? А за какво са компютрите и интернет? Толкова ли е трудно всеки касов апарат да предава данни онлайн към НАП и Митниците? Толкова ли е трудно веднъж месечно да се предава и обобщена информация? И тя да се сверява? Толкова ли е трудно над редовите данъчни и митничари да има едни високоплатени надзорници, които да не им позволяват да се корумпират? Как в развитите държави може, а тук не може? Решения на проблема има – няма воля да се приложат.

-         Плащането на осигуровки на минимална заплата – масова практика от доста години вече. Лекарството е просто – вдига се от 270 на 450 лв., примерно. Държавата и без това не плаща по-малки заплати. А и да плаща такива на някого – ще ги вдигне, да живнат хората. Но пък ще събере доста повече приходи за НОИ, нали?

-         Сивата икономика – това явление по някои данни достига 40% от БВП. Толкова ли е невъзможно да се спре кранчето на тези хора? Да произвеждаш нелегално в днешно време – при тази техника и толкова сателити и GPS-и?   

3.     Да се децентрализират редица функции, с които държавата не се справя и се прехвърлят ресурсите за тях и отговорностите към общините. Например:

-         някой може ли да каже защо полицията, която има превантивни и охранителни функции по опазване на обществения ред и законността не е на пряко подчинение на кметовете? Защо шефовете не се назначават от кметовете, а от министъра? Нали те отговарят за реда на конкретната територия, а не на национално ниво? Нека останалите служби да си бъдат на централно подчинение, следствието също. Но охранителната полиция и КАТ решават общински проблеми, нали?

-         докога различните министерства и чиновници в областните управи ще продължават да „стопанисват” хиляди отдавна ненужни им имоти? Колко сгради трябва да се разграбят и унищожат още? Колко терени и други имоти трябва да се продадат на приближени на властта? Крайно време е да се децентрализира тази собственост. В общините също се правят далавери, безпорно. Но там контролът все пак е на няколко нива – кмет, общински съвети, областни управи, прокуратури, съдилища, местни медии и НПО. И хората по места знаят много по-добре как и за какво е най добре да се използва съответният имот.

-         докога директорите на общински училища ще се назначават от комисии, доминирани от министерството, а не от общините. В състояние ли е едно министерство реално да контролира всички процеси в хилядите училища?

-         докога ще съществуват никому ненужните Областни управи? Колко години вече те си живуркат без да решават никакви реални проблеми на населението. И без да са под контрола на местните общности. Защо не са поне изборни, ако са толкова нужни? Да се знае, че не са партийни послушковци и кадровици на управляващата в момента партия, а трябва да работят за населението на съответната територия? Готов съм да се обзаложа, че ако утре ги закрият изведнъж и прехвърлят функциите и бюджетите им към общините – никой нищо няма да загуби.

-         защо у нас оперативните програми за усвояване на еврофондовете са само национални? Не може ли, след като говорим за „Европа на регионите”, да се направят регионални програми и местните общности сами да организират използването на част от европейските ресурси? Нали уж създадохме 6 района за планиране – защо не им предоставим ресурс за действие?

      Опитът през изминалите вече 22 години на държавно преустройство по категоричен начин показа нещо много тъжно за мен. Народът ни не е узрял за демокрация и доброволно спазване на правила. За жалост, ако искаме нещо да се промени по-бързо, трябва репресия към закононепослушните. Криминализиране на всички нарушения, свързани с икономически престъпления. Докато този, който укрива данъци от обществото и го краде, не започне да влиза в затвора и да отработва присвоеното – няма да има оправия. Тъжна констатация, уви. Мразя репресиите, но – не виждам друг изход.

   Прилагането на такава репресия, обаче, изисква национален консенсус. Ако обществото ни и партиите, които изразяват неговото мнение, не са единни по въпроса, рискът да се злоупотреби с прилагането на правилата и с репресията е огромен и неоправдан.

анализите - също, но веднага се сещам за израза глас в пустиня.
Пустиня сме и лошото е, че няма оазиси.

Засега хората ги търсят по чужбина оазисите. Но и там нещо взе силно да припича...

"Какво да се направи?" ми хареса повече от "Възмутете се!"

само да кажа: "защо у нас оперативните програми за усвояване на еврофондовете са само национални? Не може ли, след като говорим за „Европа на регионите”, да се направят регионални програми и местните общности сами да организират използването на част от европейските ресурси?"

Има такива програми - например програмата ТГС, както и програмата за Централна и Източна Европа, две програми който работят много добре, да не говорим за възможностите за директно финансиране. Това което не работи са българските оперативни програми - причините - са изложени по- горе в "Какво да се направи?".
Поздравления!

Благодаря ти :)
Но не мисля, че програмата ТГС работи добре. Съвсем не мисля така.
Аз имам предвид регионални програми в рамките на България.

анализът и апела за съзнание и зрялост на закононепослушните. Идва ми наум, колко от тия 170 закона НЕ СА лобистки? Последният май беше за цифровата телевизия.
И за 13-тата заплата, на законоприложителите...
Излиза, че послушните, робообвилно, трябва да плащат... И аз мразя репресията, НО в тоя и вид...

Да си живее, черната икономика, напук на „белите” ни управленци!

в сравнение с бг оперативните програми - работи и още как :))

а за програмите в рамките на България - сме си отговорни ние, т.е. спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се :)))

успешен опит за разсъждение на глас - поздравления
търсят се съмишленици

в огромната си част законотворчеството е лобистко. И, да, можем да продължим да правим и живеем "напук". Но нещо хич не ме кефи, разбираш ли? Защо да ходим да слугуваме в държави с други "бели" управници, а не опитаме да си оправим нашата? Най-малкото - тук природата е по-хубава, жените също :)

колко поколения българи ще се издавят, преди да се спасим. Много е вярна тази поговорка в случая.

Добре дошла :)

но точно тия закони, създават пряк, или косвен монополизъм, в тялото на държавата. А монополизмът е раково образувание, за всяка икономика, за всяко общество.

Химиотерапията на днешните управляващи шебеци, не дава избор, освен летален. Няма как да се оправим, щото повече половината от лекуваните, са севернокорейци по душа...
Революции не стават с резолюции...

Днес някъде четох, че само в рамките на месец пак ще променят ЗОП. Ето линк за това:
http://www.segabg.com/article.php?id=582842

А законът за мултиплексите пък е типичен пример на лобизъм в полза на един банкер и медийната му групировка.

Идеите са конструктивни... Да, нужна е нова "кръгла маса", с участието и на личности от непартийни организации... Но управляващите явно не слушат никого, действат "на инат", напук, "след нас и потоп"...

Който се докопа до властта и решава, че всичко започва от него. И че само той знае истината и правилните решения. Жалка картинка. Във всяка партия и движение има стойностни хора и експерти.

Ще дам едно скромно, но пък за това рационално предложение.

След голямата депресия през 1929 година, правителството на САЩ прибягва до чисто комунистически мероприятия за излизане от кризата. Започва се масово строителство и откриване на т.н. социални предприятия, които да се справят с огромната безработица. Предприятията са държавни и не се гони непремено печалба, а включването на големи маси хора в капиталооборота. Работа, заплати, данъци, пазаруване, оживление. Тове е била печеливша формула. Същата е прилагана в Англия и Франция след ІІ св. война. Същата стратегия прилагаше и БКП по селата, за да няма безработица. Ако сега в България се приложи тоя модел, няма да има безработни цигани, ще се събират данъци и хазната ще е пълна. Това е накратко. Мисля, че схващате идеята ми. Не икономии и безработица, а напротив работа и събиране на данъци.

Напълно съм съгласен, че в една сериозна антикризисна програма трябва да има предвидени средства за осигуряване на заетост. Вместо жалки помощи за безработни много по-добре е да се дават заплати на хората, които искат да работят. Имаше една програма "От социални помощи към заетост", която в последните две години беше драстично орязана. Може би защото от заплатите на тези хора няма как да се открадне, не знам.

Осигури на хората работа и им събирай данъци. Просто и ясно. Защото парите са овеществен труд и когато го няма, няма и пари.

някой да те чуе... Чета и borsi с тъга в сърцето!

но нямаше как да е оптимистичен този постинг :(

говорено, говорено от раз и на прима виста.

Написаното няма претенции за научност - затова се нарича и "разсъждения на глас". Ще ми е интересно да прочета твоето мнение по темата?

Според мен, единственият начин за стабилизиране на страната по време на криза е правителство САМО от специалисти, всеки в своята област. Иначе - много баби, хилаво бебе.

има примери...

кой е казал, че съм потърсила научност в този блог...
имам мнение по темата - и понеже е твърде субективно, твърде необосновано от липсващите части на пъзела, затова е и по-добре да не разсъждавам на куц глас..., а също - затова и казах, че всичко от горенаписаното съм го чувала, чувала...

в коя област трябва да е специалист един министър най-вече? Според мен най-важно е умението да се формулират правилни цели и да се организират нужните за тяхното постигане хора. И да се осигурява подкрепата на обществото за тези цели. Иначе, колкото и голям експерт да си, нищо няма да постигнеш.

Ето поредното потвърждение, че народът ни все повече психясва:

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=828056

ВОЛА(Боко)разум и мисъл, за решаването проблемите на кризата в БГ.
Та той е със слаб ангел и мноого босо човече. Само чака и чака, някой да му каже как да стане таз работа. А няма и няма такъв.
Само без ГЕРБ, без Дянковата котерия може да бъдат решени добре проблемите.
От кой ли?
Само БСП има кадрите и потенциала да ни изведе с минимални загуби от кризата.
Има един мноого добър икономист при тях.
ГЕОРГИ КАДИЕВ-бивш зам.министър в правителството на С. Станишев
Заедно с екип от икономисти от БАН и икономическите университети,(имаме много добри икономисти, чиито опит и знания стоят и днес неизползувани) под негово ръководство може да бъде съставена програма за изход от кризата, която да бъде предложена,анализирана и гласувана от НС за период от 3-5 год.
Разчетена с комплекси от мерки и срокове...
ЗА ДА СЕ СЛУЧИ ТОВА, БСП ТРЯБВА ДА СПЕЧЕЛИ КАТЕГОРИЧНО ИЗБОРИТЕ НАЧЕЛО СЪС СУПЕР ИКОНОМИСТА И ДОБЪР ОРГАНИЗАТОР И ЧОВЕК
ГЕОРГИ КАДИЕВ...
Ето един реален вариант за изход от кризата.

Аз по-скоро споделям мнението на д-р Петър Дертлиев. Той много често повтаряше една фраза - "Трябва да се управлява с потенциала на цялата нация". Никой досега не поиска да го послуша. И докато си викаме едни други маскари държавицата ни съвсем баталяса. И народеца ведно с нея.

Дертлиев е провали тотално като политик и социалдемократ.
Та той с неговите постъпки, с неговата жажда за власт и некадърност загроби БСДП и социалдемократическата идея и мисъл в БГ.
Казаното от него е изтъркана стара истина невъзможна за постигане на Балканите, поради ниска политическа култура.
За нас чиста абстракция и непостижима мечта.
Политиката е избор на реалности и възможности, да се избере онова, което има потенциал и може да стане; и има голяма вероятност да ни измъкне от батака, в който затъваме все повече и повече.
Единствената реална сила днес, способна да елиминира ГЕРБ е БСП. Тя заедно с други приятелски сили има кадровия и управленски опит и потенциал да измъкне БГ с най-малко загуби и бързо от кризата.
Друга такава политическа сила, за мое дълбоко съжаление, няма.
НЕКА БЪДЕМ РЕАЛИСТИ И ИМАМЕ КУРАЖА ДА ПОГЛЕДНЕМ ИСТИНАТА В ОЧИТЕ.
Едно е да искаш, друго е да можеш, и трето и четвърто да можеш да го направиш, нали?
Между впрочем, под ръководството на Станишев и Орешарски икономиката беше във възход, финансиите добри и стабилни(8.5 милиарда резерв), това показват фактите и статистиката от това време.

Какво търсиш в този блог тогава? И след като сама оценяваш мнението си за "куцо", какво изобщо търсиш където и да било? - Не че ме интересуват отговорите на тези въпроси, ама ей така от "нямане на работа" се зачудих...

А аз съм там, където пожелая. Анонимните са зад кулисите от страх, или пък просто дърпат завесите по кулисите. м?! :)))

Добър да е денят Ви,
Благодаря Ви, за предложената маркировка!
Можем да се разхождаме в планината, но маркировката ни дава сигурност, за да стигнем до хижата.
Ние се успокоихме и върнахме към доброволното коопериране.
Не беше лесно, много бяха споровете, но определихме целта, площите, културите и животните. Затворихме цикъла и имаме продукти, които са търсени.
Всички сме различни, но е възможно да се организираме по конкретна дейност, тогава излизат и пречките, които да са мотивирани към творящите законите.
Да, честите промени ни изморяват, но малко са можещите в конкурентна среда. Учим се от грешките, плащаме си данъците и спим спокойно, защото всеки месец обсъждаме нови възможности, а те са невероятни.
Уверихме се, че в нашата ниша- продукти за масата, важно е доверието и ни търсят, нямаме разходи за реклама, качеството говори само.
Ние сме държавата!
Наша е отговорността, за да правим конкретни предложения, които ни спъват в дейностите.
Много са неизвестните в математическата задача, но ние предлагаме стойностите и търсим конкретният резултат, защото животното иска ежедневна храна, а семената ги засяваме в конкретен сезон.
Царевицата не я сеем през есента!
Житото не го сеем през пролетта!
Нямаме покрив, полето е изложено на климатичните изненади, но нали сме разумни, винаги предвиждаме и компенсиращи продукти?
Винаги документ се подписва от конкретен човек!
Кой е човекът?
Познаваме ли го?
Приятен и ползотворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.