УМЕЕМ ЛИ ДА ИЗБИРАМЕ?

 

     След около месец отново ще ни се наложи да избираме кой да ни управлява. Правим го вече 23 години. Или поне повечето от нас го правят, а другите не отиват въобще до урните. Но дали сме се научили да избираме? Кое е определящо за избора ни, кое насочва ръката ни към едно или друго квадратче в бюлетината? Дали само партиите са виновни за лошото управление на държавата ни или и нашето неумение да изберем най-доброто от тях или най-малкото зло? Кои са най-разпространените заблуди по повод на изборите?

     Ето няколко разсъждения, тези и изводи по темата:

 

1.     Българите избират много повече емоционално, отколкото рационално. Очакваме от политиците си прагматично и ефективно управление, а самите ние гласуваме често ръководени единствено от емоциите си. Защо мисля така ли? Ами ето защо:

-         Познават ли българските избиратели платформите и ангажиментите на партиите и политиците, които се борят за техните гласове? Интересуваме ли се от тях изобщо, колко от нас са чели повече от 1 платформа, за да ориентират избора си?

-         Сигурно веднага ще ми опонирате на горното с тезата, че всички политици обещават много, а после не го изпълняват. И затова няма смисъл да им четем платформите. А дали е така наистина? Еднакво много ли ни лъжат или, все пак, има разлика? Колко пъти някой се постара да сравни %-та изпълнени ангажименти от партиите, които са били във властта? Ей така – да вземе предишните им платформи и точка по точка да провери какво от обещаното в тях е изпълнено? Ще кажете – хората нямат време да се занимават с това! И правилно ще кажете. Но къде е тогава 4-тата власт, медиите? Нали това е тяхната роля – да ни информират коректно и обективно? Да не говорим за хилядите НПО, които години наред харчат едни пари по проекти уж за да ограмотяват обществото и да го информират и предпазват от грешки и заблуди. Толкова ли е трудно да ни предоставят поне 4 таблици – с процентите изпълнени обещания от управниците ни през последните 16 години? ОДС на Костов, НДСВ, ДПС, БСП и ГЕРБ – това са тези, които са показали какво реално могат в управлението. Всички останали искат да ги подкрепим на юнашко доверие. Упорито налаганата тези „всички са маскари“ е байганьовска теза, а не истина. Едните със сигурност са по-големи маскари от другите, нали?

2.     Една не малка част от нас гласуват с очакване да стане чудо. Да изберат онзи месия или юнак, който ще ни оправи много бързо и без самите ние да се напънем за нещо или да променим начина си на живот и мислене. И това на практика са хората, които накланят везните при вота и определят кой да ни управлява. Защото останалата част от избирателите вече си е харесала, при това на чисто емоционална основа в повечето случаи, за кого да гласува от досегашните партии. Така беше избран Иван Костов през 1997г., така беше избран Симеон Сакскобурготски през 2001г., така беше избран Бойко Борисов през 2009 г. И всеки от тях тотално разочарова избирателите си, като последният дори не успя да изкара мандата си и беше свален от власт от улицата.

-         Задавали ли сте си въпроса защо в утвърдени демокрации като Англия, САЩ и Франция, например, гражданите винаги избират една от двете утвърдили се през десетилетията и столетията партии? Виги и тори, републиканци и демократи, левица и десница – на практика изборът винаги се свежда до една от тези две партии. Нима там политиците са от друго тесто хора? Нима там нямат нужда от нови лица? Или просто знаят, че всичко ново и неопитно ще бъде само карикатурно и вредно повторение на добре познатото старо? При това ще води със себе си риска да се натворят такива щуротии в икономиката и обществото, които после с десетилетия няма да могат да се оправят.

-         Да ви давам ли примери за такива щуротии? Връщането на земите в реални граници, без комасация, е един от тях. Дивата приватизация за жълти стотинки – втори. Отварянето на границите и на вътрешния ни пазар за внос на стоки по изкуствено занижени цени – трети. Поголовните чистки на експерти и доказани професионалисти за сметка на партийни послушковци, „калинки“ и „каратистчета“ – четвърти. Да продължавам ли?

3.     Сякаш основната ни претенция към тези, които избираме да ни управляват е да не крадат. И всеки път сякаш попадаме на все по-крадливи!

-         Не можем ли да осъзнаем най-после, че който и да ни управлява – ще бърка в меда? Въпросът е, че освен да се облажва от общото, трябва да може и да прави нещо добро за хората и за държавата ни. Помислете наистина – има ли го този вид кристално честни и чисти политици някъде по света? Според мен – не. Но има можещи и неможещи политици – това е сигурно. Хелмут Кол обедини Германия и направи чудеса там, нали? Ама и той вземал! Верно, вземал – но решавал и реални проблеми и държавата просперирала, нали?

-         И обратното – все по-често чувам сега, че Жан Виденов бил може би най-честния ни министър-председател след 10-ти ноември. И – какво от това? Какво спечелиха българите от тази негова честност? Лично аз предпочитам управник, който може да направи нещо за себе си, но ще направи още повече за народа си. Ще ми опонирате, че Жан го свалиха парите на американците, които му бяха ядосани, че не ги пуска да грабят ресурсите и потенциала на нацията ни. И ще бъдете прави, разбира се. Но – какво от това, какъв е резултатът? Какво донесе на България този политически инат и честност? Време е да се научим, че политиката не е най-моралното нещо на тоя свят. Тя е умение и изкуство да се използват възможностите, съобразявайки се с реалностите. А не поле на мечтите и на желанията ни. Особено в този глобализиран свят, от който ние сме една прекалено малка и незначима частица.

-         Казвам горното, за да подчертая нещо много важно. Не са ни нужни НОВИ, а МОЖЕЩИ и ЗНАЕЩИ лица. Кое според вас е по-относимо към политиката от двете твърдения: „Със стари курви нов бардак не става!“ или „За един бит двама небити давам!“? Ще ви кажа скромното си мнение. Дайте ми достатъчно пари и такъв хубав нов бардак ще ви спретна със старите курви, че няма да излезете от него. А по-късно и нови ще ви доведа, за разнообразие. Но с един некадърен и неопитен управник нищо добро не ни очаква, бъдете сигурни! Запомнете – всичи ще ви лъжат и ще крадат. Но едни от тях могат и да свършат нещо полезно, за да останат по-дълго на власт. А другите – не само че не могат, но и ще направят куп поразии!

 

      Спирам дотук с разсъжденията за днес. Ако ви е интересно и стане добра дискусия – обещавам да има и продължение. Стига да ме „напъне“ да пиша пак такива дълги постинги, разбира се. Защото с кратки на тази тема не става.

 

Дано да се намерят добри събеседници :) Но ,имайте предвид , че българина най -много мрази да мисли :) и да работи , разбира се ..Поздрави, чета Ви с удоволствие, че то многооо радост не остана :)

Благодаря!
Нещо не виждам навалица засега :)

А избираме ли да умеем!

това също е интересен въпрос...

Няма навалица, защото всяка дума от написаното в поста е истина. Какво да каже човек на очевидното?
Лошото е, че, както изглежда, на поредните избори ще имаме поредния фал или поредица от фалове. Като гледам какви са настроенията и колко са заблудените... Не е лесно от кофти круши на пазара да избереш тези, дето са най-мако гнили. Пък и вече мантрата "Изберете най-малкото зло!" не върши работа.
Религията няма общо с политиката, нито аз имам особено сериозно отношение към нея, но в случая се опирам именно на мъдростта, която тя дава: "Господ забавя, но не забравя." Ще има справедливост, ако не сега, то някога, независимо кога. Това вече и опитът го доказва.
Иска ми се да мисля, че понякога нещата има защо да бъдат по точно определен начин, колкото и болезнено да е това. Така се помъдрява, за съжаление. При нас нещата стават по-бавно, защото продължаваме да подражаваме и да нямаме своя- национална, политика. Но аз и за това имам поговорка насреща: "Злото лети с крила, а доброто пълзи като костенурка". Или, преведено на рационален език, хубавите работи не стават бързо. Няма по-лошо нещо от това доброто да бъде постигнато с цената на жертви и тези жертви да бъдем...ние, за огромно наше съжаление.
Сами творим реалността си с наличния материал. Всеки от нас или ще избере от него, или ще откаже да избира. Каквито и да са резултатите, пак ще има последствия. Затова- да бъдем мъдри и помислим добре за тях, преди да пуснем бюлетината. Понеже народът е казал "Два пъти мери, един път режи". Времето ще покаже колко пъти ще режем тоя път...

преходният период в съзнанието и културата ни ще се окаже много по-дълъг, отколкото очаквахме. Поколения ще минат преди да добием нужната политическа култура, за да държим нещата в свои ръце...

когато гласуваме... се ръководим от емиции..
време е да размислим...кое е най-доброто за България
и за нас самите...

Знам как...

информиран и прагматичен избор ни трябва. И след това - ежедневен контрол над управляващите.

У нас съществува странен парадокс. Пропагандата на американските ни телевизии така е кръстосала мозъците на лумпените, че се стига до там най-големите бедняци да гласуват за десни партии или за мутри. Пълен абсурд.

В началото на демокрация обяснявах на мои приятели - обикновени работници, които гласуваха за СДС, че те първи ще останат на улицата като дойдат десните на власт. И след години те идваха при мен да им помогна да си намерят работа...

Какво още трябва да се случи, да умират от глад ли, за да им дойде акъла в галавите?!

В основата на всяко едно решение е избора на такова. В основата на всеки избор, е пълнотата на информация и образование по темата, в основата на всяко образование е натрупаните знания и опит в основата на всеки опит свободата да бъде приложен на практика - и тук идва вътрешната нерешителност , пониженото самочувствие на повечето от нас - за да вземеш решение е нужна свободна воля, а точно това ни липсва за да ни ни липсва се погрижиха всички неудоволетворяващи ни вотове , които направихме през тези десетилетия...
Когато всеки път си направил своят избор с вътрешната убеденост ,че си взел правилното решения - а след това установиш че това не е така, това води до усещането че и този път някой друг е разпределил картите и ти не си видял какви са ти подали- в този случай дори не можеш и да блъфираш - не че разбирам от карти , но гледам филми...:)
Успешен да бъде денят ти !
Благодаря ти че ме изслуша!

Благодаря и аз, че се отби! Спорен ден и на теб! :)

Най-много ме е яд, когато някой каже, че няма да гласува. Не могат ли да разберат тези хора, че и без да гласуват техният глас се разпределя между партиите, които минават 4 % бариера? И излиза, че той оставя друг да решава вместо него. А този друг често е с напазаруван глас. Или е от едно неграмотно малцинство...

От детето да старика-
всички срещу болшевика!
От копача до артиста-
скачай срещу социалиста!

"Както казваше един мой познат,вече покойник-аз знам твърде много":))
"Диамантената ръка"
http://anubhis.blog.bg/lifestyle/2007/10/03/liubimi-citati-ot-liubimi-filmi-3.116590

Благодаря ти, че с репликата си потвърди казаното в постинга :)

Поздрав и за теб! :)