Те направиха това, от което всички българофоби от т.нар. преход насам се страхуваха и полагаха неимоверни усилия, подплътени с финансови инжекции от чужбина, за да опазят далеч от сърцата ни - възродиха чувството, че сами можем да избираме пътя си, напомниха ни че не сме изметта на Европа, а народ с хилядолетна история, чието мнение и достойнство трябва да бъде зачитано. И платиха цената за това - бяха наричани как ли не, оплювани от кого ли не, подлагани на психологически и полицейски терор, мразени от еврослугинажа и презирани от малодушните и маловерните, посветили живота и бъдещето си в ръцете на евроатлантическите си господари.
Техните послания оставаха неразбрани, техните действия непонятни и дори срамни за аудиторията, свикнала да целува нозете на всеки чуждестранен посланик за една лицемерна усмивка насреща.
Как се стигна до тук?
Бе унищожен имунитета на цял един народ, а именно чувството за национално достойнство, което беше ампутирано от съзнанието ни още преди Иван Костов да обяви сред овации от трибуната на НС: "Днес ние погребахме българският национализъм". Беше ни втълпявано, че сме твърде малки, нищожни, глупави, недостойни и жалки, че трябва да се осланяме на милостта на чужди страни, за да не затънем окончателно в икономическото блато. А нашите "благодетели" ни натикаха точно там, деиндустриализирайки страната ни с престъпната приватизация и раздаването на ключовите икономически сектори в ръцете на чужди компании.
Разбира се, беше въпрос на време заспалият български дух да се събуди и да намери израз в отпор срещу грабителите и унищожителите. Но тогава видяхме наследството на черната, антибългарска пропаганда, робския манталитет, надничащ от ужасените погледи на журналисти и общественици, отказващи да приемат, че някой смее да търси сметка от нашите икономически и духовни палачи - представителите на западноевропейската демокрация. Те нададоха вой до небесата, потресени от дързостта на Волен Сидеров, който вместо да пречупи кръст пред посланиците, ги питаше защо се месят толкова пряко във вътрешнодържавните ни дела и държеше да се отнасят с уважение към нас в своите, често пъти непремерени, изказвания. Последното отприщи истински нихилистичен бяс по безродните медии, който от друга страна е лесно обясним ако се вземе предвид факта, че трудно ще приучиш на достойно държание някой, навикнал да гледа другите отдолу нагоре. Ето защо всеки опит за защита на националното ни достойнство е възприеман като лумпенизъм, всяко възражение в ответ на западноевропейска заповед - тълкувано като наглост, всяко заставане зад православните християнски ценности вместо "евроатлантическите" като проява на варварска изостаналост. Не се учудвайте когато разграничаването от нелегитимния флаг на ЕС предизвиква вълна от възмущение, нито когато Волен е сочен за злодей щом защити своята чест и честта на народа си. За повечето българи е нормално да си мълчиш с наведена глава щом те ругаят, да се съгласяваш с всичко, казано от онзи над теб с надеждата, че послушанието ще ти донесе някакви личностни облаги.
Да бъдеш мъж на честта, отстоявайки разбиранията си днес е считано едва ли не за малоумие. А изплуваш ли над калта си мразен от онези, живеещи в нея, защото обществото прощава на престъпниците, но не и на мечтателите.
         

А къде е честта в това да нахлуеш в НАТФИЗ, да създадеш суматоха, да въвлечеш петдесетина полицаи да те пазят, само защото "там имало наркотици". Такива нито бяха намерени, нито полицията е имала данни да има. С клекшопа същата работа - "имало контрабанда", "получихме сигнал". Чакай малко, бе! Сигнал получил. Ми то така може да си каже каквото си иска и да си измисля сигнали за каквото и да е. Та не беше ли това едно целенасочено насочване на медийното внимание? Или твърдиш, че в НАТФИЗ наистина е имало наркотици, а в клекшопа - контрабанда? Изобщо подкрепяш ли такива методи? Къде е честта да правиш такива циркове, да провокираш хората (не ти, за Атака говоря) и да създававаш такива "новини" в медиите? Не е ли за отклоняване на вниманието от нещо?