Интересни тези предлага Варуфакис в своята изповед - вижте я в линка по-долу.
 
                    
  
 А ето този откъс от казаното от бившия гръцки финансов министър много ми напомня "Приказка за стълбата" на Хр. Смирненски:

"Моето лично падение се случи на едно летище. Някакъв богат екип ме беше поканил да изнеса лекция върху европейската криза и по нелеп начин беше платил необходимата сума, за да ми купи билет за първа класа. Връщайки се, уморен и с няколко полета зад гърба си, минах покрай дългата опашка пътници от икономичната класа, за да стигна до моя изход. Изведнъж ужасено си дадох сметка колко лесно е за ума ми да се зарази от чувството, че „имам право“ да мина пред всички останали. Осъзнах с каква лекота мога да забравя това, което лявото ми мислене винаги е знаело: че нищо не се възпроизвежда по-добре от фалшивото усещане, че е твое „право“. Съюзяването с реакционните сили, което мисля, че трябва да направим, за да се стабилизира днес Европа, води към риска да изгубим нашия радикализъм, заслепени от топлото сияние на „пристигането“ в коридорите на властта..."

Ето и финала на Смирненски:

                          

". . .И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна долу, гдето ревеше и проклинаше сивата тълпа. Погледна, но нито мускул не трепна по лицето му; то бе светло, весело, доволно. Той виждаше долу празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни. 
"Кой си ти?" - дрезгаво и лукаво го попита Дяволът. 
"Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!"

a-specto.bg/yanis-varoufakis/#_ftn12