Запознах се с Невена Цонева. Да, същата - първия музикален идол на България. Лъчезарно и скромно момиче. Пее така, че косите ти настръхват. Особено когато е акапелно. Гласът й те грабва и те повежда нанякъде. Много далеч и високо...
   Попитах я - кое е второто нещо след гласа й, заради което хората я обичат толкова. И сам й отговорих - не е хубавата ти външност / макар че тя никак не е без значение /. "Начинът, по който живееш с песента докато я изпълняваш. Емоцията, която е изписана на лицето ти и се предава на зрителите. Запази тази емоция непременно през годините - не позволявай да се претопи в рутината."
   Това й казах и пожелах. Радвам се, че я познавам.

Подобно е възприемането й от екрана за мен, но разбира се е по-бледо.
Останах с впечатление, че е много упорита и амбициозна. Това като допълнение към положителните неща.
Поздрави!