В продължение на темата за красотата е следващото стихотворение. Знаете, че освен да ни радва, красотата може и да наранява. При това - много силно. Без да прави нещо специално за това. Просто си стои красива, а вас ви боли...



    И сигурно и вие сте се питали - защо толкова красота е дадена на едно такова безсърдечно същество? Нима е създадена да ползва единствено него? И как да постъпим, когато се сблъскаме с подобна жестока красота? Трудно се пише за нея - съдете сами:

ЖЕСТОКА КРАСОТА

 Попадали сте всички в плен на красотата.

Онази – топлата, усмихната, даряваща.

Но срещала ли е и вас поне веднъж съдбата

Със другата – студената и сякаш вледеняваща?

 

Усещали ли сте надменния й поглед?

Насмешката над сгърчената ви душа?

В очите й, които пълни са със лед,

Разчитали ли сте жестоките слова?

 

Ако и вие вече сте се запознали с нея

Със сигурност един въпрос сте си задали:

„Защо е трябвало такава хубост да пилееш

Ти, Господи, в душите им убоги, кални?

 

Защо не си дарил със тази красота

Момичето, което гордо щеше да я носи

И щеше да раздава щедро светлина?

Защо оставил си го грозно, за любов да проси?

 

Нима възможно е защото сме красиви

Да ставаме жестоки и немилостиви?

Нима дареното от Теб ни дава превъзходство?

Или с колегата ти Сатана ни вкарва в родство?“

 

Когато вашата  душа с такава красота се среща

Какво лекарство има, за да се избави чиста, цяла?

И аз това се питам, усетил също болката гореща...

Макар че, знам – дори въздишката ни тя не заслужава!

   

Когато красотата е бездушна
и няма пламък топъл - да я сгрява,
когато, на интригата послушна,
приема само, нищичко не дава,
то тя остава куха и безлична.
За кратък миг очите я поглеждат
и я забравят - бързо, безразлично.
Такава красота към ад отвежда...

Ако е куха и безлична е много лесно, да...

Господин Идеалист,поставената проблематика във Вашия постинг идва от неправилното възпитание на ценности и приоритети в хората.И въпреки,че поставяте подобна тема не вярвам,че бихте избрал вътрешна красота с външна опаковка,която не Ви привлича визуално(дори и да бяхте неженен):)
Поздрави!:)

О, та това не е красота. Красотата е това, което дълбоко ни вълнува, независимо от фасадата. „Някой беше написал: От формите на твойто съвършенство с наслада пият моите очи. Не разрушавай чудното блаженство – о, моля те мълчи, мълчи, мълчи...“

че визуалното привличане е важно при всеки избор. Но това е една друга тема. Тук темата е за това, че е жалко, когато външната и вътрешната красота не се съчетават...И по този начин се прахосват...

красота си е то - във физическия смисъл на думата...Похабена красота, но - красота...И е жалко за нея.

Не съм съгласна,че се прахосват тези качества,господин Идеалист.По-скоро се изчаква кой да оцени индивидуалностите по отделно,без да се изпада във вашата дилема и съжаление:).Така ще да е разумното.

Явно не съм се научил да възприемам красотата разумно...:) А и не знам дали бих искал.

Да...

твърде много въпросителни...
а нещата тъй са относителни...

зависи от очите и възприятието...

Поздрав!

КИМИ КРАСИВО ВЪТРЕ ВЪН ДВЕТЕ. ПО-КРАСИВО ОТ МОЙ ПРИЯТЕЛИ РОБЕРТО ДЖУНИЪР НАРКОМАН ТИ СЛОЖИЛ АВАТАР. МОЙ АВАТАР АЗ

Зависи, да...
Поздрав и за теб! :)

Красив си двустранно, Кими - спор няма! :)

Всяко прекалено нещо е свързано с липсата на друго нещо... :)

такава поговорка, да - "Бог дал - бог взел"...

Хеви метъл, копеле, ау йе!

Нали знаеш, че не толерирам простотията и злобарството? Добре ще направиш, ако не се моткаш наоколо.

Визуалната красота, сама по себе си, е приятна за очите, тя може да ни развълнува, както вълнува една прекрасна гледка, но неподплатена с други качества, които да завладеят и трогнат сърцето, си остава само гледка.

Разликата между красивата гледка и красивия човек е в това, че красивите хора понякога са много уродливи духовно... А красивата гледка си е просто красива и не може да наранява.

че една красива жена е станала ледена кралица...
Много често красивите, говоря за наистина красивите жени са високомерни, но някои от тях само изглеждат такива... Зад привидната им студенина... понякога се крие тъга и ...
И повярвай ми, Той никога не обърква нещата, когато дава...

Несправедливо е такова раздаване - когато добрият остава грозен, а кухият и безсърдечен - красив...
Въпрос на среда, възпитание и гени е всичко, мен ако питаш... А по-късно и на личен избор.

Красотата е изпитание за духа и свободния избор и дилема пред състраданието и нарцисизма. Тя е неутрална като Истината до мига, в който дилемата вземе посока.
Минусът и плюсът , са само ориентири пред страничния наблюдател, но това не я прави жестока, освен ако от дар Божи, се превърне в оръжие за поквара и нараняване...
Така мисля.

просто е затруднен в намирането на посоката , към която да отправи емоциите си .
Но като цяло е добро . Дори е много добро на фона на последните няколко поетични напъна , които мярнах в блог.бг .
Заслужи си точката :-))

Красиви стихове!

красотата ще спаси света....